История на фотографията

Фотографията е метод за получаване на трайно изображение на даден обект, чрез проектиране на образа му с помощта на фокусираща оптична система (фотообектив), върху фотографски носител - плака или филм с нанесена светлочувствителна емулсия, или върху матрица. Названието фотография идва от гръцките думи photos - "светлина" и grapho - "пиша".

      За рожденна дата на фотографията се счита 7 януари 1839 г., когато френският учен Франсоа Доминик Араго съобщава пред Парижката академия на науките за открития от Дагер способ за запазване на траен фотографски образ (дагеротипия). Но историята на фотографията като че ли започва още от времето на Аристотел (384 - 322 г. пр. н.е.), който за пръв път наблюдавал явление, познато като камера-обскура. Многократно описвана от различни учени, като Абу Али Алхазен (965 - 1039), Албертус Магниус (1193 - 1280), Роджър Бекон (1214 - 1294) и Леонардо да Винчи (1452 - 1519), но наред с това забранявана от религията и потъвала в забрава, камера-обскура за последен път била преоткрита от Джовани Батиста де ла Порта през 1558 г. През 1568 г. Даниело Барбаро предлага в отвора на камерата да се постави събирателна леща, при което той може да бъде по-широк, а образът проектиран от лещата бил много по-светъл и ясен! Това всъщност е първият фотообектив.
      Астрономът Йохан Кеплер (1571 - 1630) предлага вътрешните стени на камерата да се боядисат в матово-черно, за да не отразяват дифузно светлината - условие, с което се съобразяват и съвременните производители на фотоапарати. Немският астроном Кристоф Шайнер (1575 - 1650) конструирал през 1613 г. по идея на Кеплер малка преносима камера с лещов обектив, с която по наблюдения на слънчевите петна установил периода на завъртане на Слънцето и наклона на оста му към еклиптиката. През 1759 г. Ламберт поставя основите на перспективата и проективната геометрия. През 1857 г. Каспър Шот конструира първата камера с възможност за фокусиране на образа. Тя била съставена от две дървени кутии (сандъчета), влизащи плътно една в друга, като на дъното на едната бил отворът с обектива, а прозрачното дъно на другата служило за фокална равнина (кадров прозорец). Фокусирането се извършвало чрез приплъзване на двете кутии една в друга. С подобна камера Дагер прави първите си опити за получаване на траен фотографски образ.
      За първи усъвършенстван фотообектив се счита конструираният от Воластън (1766 - 1826), съставен от една менискова събирателна леща и диафрагма, който рисувал по-добре в краищата на кадъра от използваните до тогава незадиафрагмирани двойно-изпъкнали лещи. По-късно фотооптиката се развива от проф. Жозеф Пецвал, който през 1841 г. конструира добре коригиран от оптични аберации фотообектив, с впечатляващия тогава относителен отвор 1:3.2. През 1853 г. Леви предлага идеята, капачката на обектива, с отварянето и затварянето на която била извършвана експозицията, да се замени с падаща пластина - първообразът на съвременния фотографски затвор. През 1865 г. Шайнхайл конструира перископът, а по-късно - апланатът, които са симетрични фотообективи с добре коригирана дисторсия.
    През 1877 г. полякът Владислав Вернерке предлага конструкция на фотоапарат работещ с ролфилм, навит в ролкови касети. През 1888 г. американската фирма Кодак на Джордж Истман пуска в производство фотоапарат с хартиена светлочувствителна лента, а през 1889 г. - и с целулоидна лента. През 1913 г. е произведен първият огледално-рефлексен фотоапарат Ментор, а през 1934 г. - Примафлекс, с формат на кадъра 6/6 см (среден формат). През 1929 г. е произведен първият двуобективен фотоапарат Ролайфлекс, също средноформатен. През 1924 г. на пазара са пуснати първите 6 фотоапарата Лайка на фирмата Лайц, конструирани от Оскар Бърнарк (1879 - 1936). Форматът на кадъра на тези фотоапарати бил 24/36 mm, върху филм широк 35 mm, дълъг 165 см и позволяващ заснемане на 36 кадъра. От тогава този малък формат носи популярното название "лайка-формат" и е най-разпространеният днес. През 1936 г. в Дрезден е прозведен първият малоформатен огледално-рефлексен фотоапарат Кине-Екзакта. През 1939 г. се появява и първият микроформатен фотоапарат Минокс с формат на кадъра 8/11 mm.

    Развитието на фотографията е вървяло и върви успоредно с много открития и нововъведения в различни области, като оптиката, фината механика, химията, електрониката и др.
      Днес фотографията намира широко приложение във всички области на живота ни - в науката, изкуството, в медицината, медиите и пр. Според приложението си и използваните методи в нея, фотографията се подразделя на много дялове - научна, художествена, портретна, репродукционна, инфрачервена, спектрозонална и т.н.

Копирано от http://geocities.com/markishki/dictionary/F6.htm