Любов = Лудост

Вчера си купих новия брой на National Geographic и там пишеше, че учените били остановили, че химичиеския анализ на влюбените и на душевно болните бил еднакъв.

Това обяснявало факта, защо като се лудо влюбени ставаме безрасъдни и не ни се спи и правим всякакви други щуротии.

По-нататък продължавайки с изследванията са установили разлики между лудата любов и сърдечната привързаност между хората, когато те искат да останат заедно за цял живот. Тогава са се били отделяли някакви други хормони и 2те чувства като цяло били съвсем отделни.

Сигурно има нещо вярно. Много съм се чудил какво всъщност те кара да се чувстваш по подобен начин? Какво ражда привързаноста към даден човек? Какво поражда онова гъделичкане в стомаха и тежеста в гърдите?...

А иначе не мога да разбера, щом 2те били съвсем различни чувства, защо след 10 годишен брак все още обичаш даден човек, опитваш се да го предпазиш, страхуваш се за него....

Все още не мога да се похваля с толкова дълга връзка, но съдя от родители ми, които вече от 23 години са женени и все още изглеждат влюбени.

Интересни работи стават с нас по време на влюбването. Явно никога няма да ги осъзнаем напълно.