Love....

Ванка, не можеш да си представиш как ме зарадва с този пост!! Това стихотворение ми е като ... направо ... не знам ... като библия в поезията! Имам невероятни спомени с него (брех, спомени със стихотворение ). 

Бях на един мъничък музикален и театрален фестивал, Яничка също  е ходила там,  и бях застанала  точно пред сцената. Там се качи едно момче, взе микрофона и прочете едно стихотворение... За първи път го чувах, нямах идея чие е, за кого се разправя, а бе всичко наоколо изчезна! Гледах само момчето, което го четеше и откъсваше поглед от мен само, за да прочете следващия ред...

После почнаха едни изгреви, залези, едни стихове, песни, излети, природа, а бе в общи линии това момче тотално ми обърна съзнанието в посока романтика. Научи ме да се вглеждам в най-мъничките неща, в птиченца, в облаци, в тревата... Не ни бяха нужни заведения или допълнителни забавления. Независимо какво беше времето можехме да се разхождаме с часове и да говорим, най-много да седнем в някоя градинка. И темите никога не се изчерпваха...

Той не беше само човекът, в който бях влюбена, а и някакъв вид учител (ама в добрия смисъл на думата) - показваше ми позитивната страна на всичко наоколо и как да я търся и намирам сама.

Ако имам някакъв по-отявлен интерес към изкуството - във формата му на театър, стихове, народна музика и бг поп музика, то той се породи по това време благодарение на него.

А бе с две думи  - по-романтична и красива и нежна връзка не съм имала. И не, че примерно сега би се получило нещо между нас. Това е пак едно от онези преживявания, за които говори Краси, че си ги пазиш в съзнанието и не толкова искаш да ги върнеш, колкото ги преживяваш отново със същата сила, с която си ги преживявал преди. В момента, пишейки и спомняйки си всичко това, аз се чувствам направо щастлива!

Та да не се увличам, че мога да си говоря за него с часове , искам да знаеш Ванка,че много ти благодаря и че изключително много ме зарадва!

Много е красиво наистина. Ванка, и аз ти благодаря, че го сподели с нас.

А за Щепси много се радвам че това стихотворение буди приятни романтични мисли :) 

В това стихотворение ми харесва простотата и огромния емоционален заряд който носи. Подобно е на една песен "You are so beautiful".

Разбрах за него при смърта на създателят му. Дори не му знаех името. Запомних от телевизора началото. После го написах в гугъл и то ме прати на един линк някъде си. Веднага го свалих.

Вечерта когато го пуснах, честно да кажа не знаех какво точно да пиша. Просто се логнах, пак чрез гугъл го намерих и го пуснах без да се замислям. Според мен мястото му е точно тук.

Преди малко пак го прочетох и настръхнах.  

Радвам се, че наистина е било точно на мястото си и че ве е разчувствало и вас.

Make love, not war!