Босоноги дечица, рикши и вълшебни килимчета

Да си в отпуск си е много хубаво нещо. Сутрин не бързаш за работа, размотаваш се колкото си искаш и времето си тече гладко и спокойно.

Не бях почивала година и половина и явно това ме караше така да благоговея пред няколкото дни неочаквана ваканция по Коледа.

Беше вторият ни ден в Дели. Времето - топло и приятно, предразполагащо към ленност и бездействие. Крис имаше рожден ден и твърдо реших да не го подлагам на мъчението да шофира. Отложихме пътуването до Агра за утре.

Решихме да поразгледаме града, да намерим хубав ресторант за обяд, да изберем подарък на Рожденника и изобщо да си спретнем един хубав празничен ден.

Исках първо да посетим мемориалите на Ганди. До там се стигаше по доста натоварения околовръстен булевард “Махатма Ганди”.

Мемориалите са разположени в безкраен, необятен и много красив парк. Посещаемостта бешe много голяма.

Паркинга се пълнеше непрекъснато с прииждащи автобуси с чужестранни и местни туристи. Входът за парка беше свободен, плащаше се само паркинга, около 10-тина рупии.

Тук можеш да отделиш цял ден и едва ли ще ти стигне да обиколиш и видиш всичко. Огромен, необятен, осеян с безброй мемориали и мемориалчета, свързани в надлежна последователност посредством малки пясъчни алейки.

След тази направена констатация, решихме да се докоснем до мемориалите на Махатма Ганди, Индира и Раджив Ганди и с това да приключим обиколката в парка, за да остане време за изпълнение и на останалата част от програмата.

Мемориалът на Махатма Ганди


Мемориалът на Индира Ганди

От парка се отправихме към намиращия се недалеч “Червен форд”, построен през 1648 г. от Шахджахан. Облицован е изцяло от червен камък. От него започва най-оживената улица на Стария град. Неудържимото ни любопитство ни накара да се впуснем в безумния трафик по нея.

Предизвикателството от неизвестността за авантюристите е като клечка кибрит за буре с барут. С бавното напредване по нея, постепенно напуснахме реалното време, в което живеехме до преди 20 минути само и се озовахме сред пейзаж, наподобяващ декор на филм за живота на бедните и прокажени клетници през средните векове,във времената на тъма и мракобесие.

Дрипави мъже и деца теглеха огромни талиги, претоварени с какво ли не – железа, трупи, варели. Пред опушени и зловещи дюканчета, сред кал, прахоляк и купища разлагащи се боклуци, играеха боси и полуголи дечица. Пред тези дюканчета можеше да се видят мъже да се къпят, направо на улицата, гребейки студена вода от бакърени котли. Други се бръснеха, трети готвеха в омазнени и почернели от времето съдове, приличащи на делви. Всичко се движеше, нещо се правеше в неспирен ритъм от тези изпосталели и прозрачни хора, за които не разбирах как намират сили да се движат изобщо.

Без коментар


Старият град



Сетих за майка Тереза, която остави костите си в Калкута, борейки се до последен дъх против мизерията и нищетата.
Попадайки тук, си даваш сметка, колко жестоко и безнадежно може да бъде битието в този свят.

Можеше да си един от тях !!!
И те полазват гигантски мравки, сковава те ледена суденина..и се питаш : Нима съм богопомазан, с какво тези хора са по-малко хора от мен..или децата им по-малко деца от моите деца, та не живеят човешки!!! Нямах отговор..усетих само, че изпитвам огромна жестока болка и безпомощност..Защото осъзнавах, че колкото и да раздавам пари на просяците и храна на гладните, ще остават още милиони и милиони гладни и умиращи нещастници.

Не съм видяла как е сътворен света, но видях как ще загине!!! Може би човек трябва да мине през една Индия, за да види не само уроците на миналото, но и тези на настоящето

Изпаднала в подтиснатост и отчаяние от видяното, не усетих как ме излезли от старата част и летим по булевард “Janpat” към центъра. Паркирахме колата на “Connaught Place”. За да разчупя леда, който ме беше сковал, предложих да се повозим на рикша. Това е нещото, което в нормално състояние не бих направила, защото не си падам по екстремните спортове, но сега не ми пукаше от нищо. С рикшите нещата стоят така, че където и да поискаш да те закара водача, той се съгласява без проблем. След това обаче те прекарва по неговия си маршрут, включващ магазини, с който работи явно на процент. Така се случи и с нас. Обиколихме сума ти ателиета, повечето квалитетни, в които се продаваха всякакви изработки на местното занаятчийство.

Накрая си купих едно “вълшебно килимче”, за около 70 долара. Харесах го много, бе извезано ръчно от семейството на продавача, живеещо някъде в района на Азад Кашмир, с вградени различни истински камъни. Толкова труд и красота бяха втъкани безройните пъстроцветни фигури. Ще ми бъде ценен спомен от Индия.

И рикшата изкара процента, и ние се наадреналинчихме здраво от щурите изпълнения, които са неразделна част от возенето в това возило.

Беше странен този човек, изглеждаше младеж, а се оказа баща на 4 деца. Показалецът на дясната му ръка беше жестоко премазан и видимо това го затрудняваше в шофирането. Видял нявярно, че това е привлякло вниманието ми, побърза да ни разкаже, че е имал инцидент предишния ден с рикшата и бил пострадал леко, но това не му пречело и не бива да се страхуваме.

Беше много сърдечен, бъбрив, не спираше да говори и да се смее.

Мъжете с рикшите, както се оказа, бяха и най-добрите гидове. Знаеха всичко за града, провираха се навсякъде и за тях нямаше невъзможни неща.




Напред с рикшата


Назад с вълшебно килимче

Денят си отлетя бързо и неусетно.
Време беше да потърсим ресторант, защото почти стана време за следобедна закуска. Набихме се в първата кръчма с красива врата от стъкло и позлата и облечен в мундир пиколо. Личеше си, че ресторанта е наследство от времето на колонизаторите.

Минахме през отворената ни врата и влизайки в ресторанта, изпитах необяснимо усещане: Сякаш попаднахме наистина някъде там , в онова време. Нещо от онази амосферата се бе запазило и до днес. Гледала съм го в толкова филми. Просторна зала в шикозен елегантен стил, стени, облечени в цветни копринени тапети, забележителен бар от тъмно полирано дърво и масивни кристални полилеи, така запазени през годините до днес, за да напомнят за блясъка на едно отминало величие.

Беше почти пълен с посетители, насядали около малки кръгли масички. Някои се хранеха мълчаливо, други тихичко разговаряха помежду си. Мъже пушеха пури и въздуха беше натежал от наслоените тююневи аромати. Сервираха китайска, тайвандска и индийска кухня на сносни цени.
Взехме си от трите по нещо и една голяма индийска бира (бирите са в бутилки от 650 гр.) и струва 180 рупии в ресторанта.
И бях приятно изненадана, че индийците правят хубава светла бира. Направо си е бира, та дрънка. Друго става, човек като си хапне за пръв път в 5 следобед, и то с хубава бира.

Животът някак си порозовява, чак ти се иска да литнеш и да свиеш две-три кръгчета в простора като изтребител.
Отлагам летенето, защото ни чакат два кръга с магазини, време за кафе и после в къщи.

На другият ден смятахме да потеглим за Агра и мистичния Тадж Махал, чието магнетични привличане се простира и завладява далеч отвъд пределите на Агра!