РРРодителско

         И днес трябва да правя еквилибристики. Детската градина стачкува. Подкрепям ги, разбирам ги, но в момента си издухвам опциите в работата и пр. за недай си боже разболяване... И освен това дъщеря ми какво е виновна, та да кръстосва София като подхвърлено дете... На четири годинки и половина тя трябва да пее песнички, да рисува, да спи на обяд и да яде топла храна. Вместо това се усукваме покрай бавачки, фрашкани детски центрове и офиси в идиотския график 2 часа ти 2 часа аз. Парите и усилията по случая спрях да ги броя. Виновни, невиновни ще трябва да се справим някак си.

         Но днес леко ми прикипява. Обмислям варианта да заведа дъщеря си в Министерски съвет,та да уплътним времето на министъра на образованието. Щом така и така не успява да разговаря нормално със синдикатите, значи му остава свободно време. Щото каква точно е работата на един министър докато траят стачките в повереното му министерство? Според мен работата му е да преговаря със стачниците... Но щом не преговаря, може да попази 1- 2 часа дъщеря ми. Убедена съм, че тя  ще го накара да преосмисли мненията си за качеството и натоварването на учителския труд. Министърът обича да коментира качеството на чуждата работа. Някак си обаче пропуска да види качествата на своята... И ще остане в историята като министърът, чието некадърно управление създава най -голямата учителска стачка в България.

          А имам чувството, че министерството е адски доволно, че прави икономии като не плаща на стачкуващите. Едва ли не това е джакпота... Мисля си обаче, че ако затворим училищата и градините, министърът може целия бюджет да си икономиса. Има училище – има проблем. Няма училище – няма проблем... какво сега да откриваме топлата вода. Може и да разпродадем училищните терени за нови хубави кооперации. За клиенти ирландци или нови руснаци, дето си имат направо лични гувернантки.

          Въпросът е кой ще плаща тези икономии за българите. Ако нямаме училища и детски градини, то част от хората трябва да си стоят вкъщи и да гледат децата. Т.е. тези хора какво ще ядат? Ще го озъбиме социалното министерство, то роми, роми ами ако трябва и за другите хора да мисли... Или децата да ги водим с нас на работа, да се учат от малки. На принципите на първобитно общинния строй. Малко ватманче до ватманката, малко лекарче до лекарката. (Виж маме, това е кормило. Виж миличко това е спринцовка. Иване, какво ще стане ако смесиш антибиотика с инсулина?Не позна слънчице и вчера пак не си ме слушал...Остави, остави, горкият чичко...) Вероятно обаче работодателите ще се озъбят. Как така ще се занимаваш детето си в работно време? Ей никой  не иска да плаща ако може да не плаща... Веднага ще се разделим на частни работници, които не могат да взимат децата на работата си и на държавни, където това е позволено. Или пък ще работят главно хората без деца...

         ЯД МЕ Е. Много ме е яд. Има хиляди начини да се влоши едно положение и МОН успява да ги приложи всичките. Превръщайки се в много сериозен проблем.