Развод по български

24 март 2007, 17:44 Публикувано в Бебе | 0 коментара , 3557 прочита
Категории: Нещата от живота
Развод по български

Когатохората се влюбват, създават семейства и деца, едва ли мислят, че можеда настъпи момент, когато на вратата ще почука раздялата, носещастуденина в чувствата, разочарование, отчуждение и дори омраза. Уви,значителна част от браковете са несполучливи. Причините могат да бъдатбезкрайно много. Основно се посочват несходство в характерите, домашнонасилие, изневяра и много други. В този ред на мисли, според мен бракъте нещо като лотария или пъзел, трудно е да се намери точният човек,единствената половинка с която да делим всичко и да имаме подкрепата йв радост и тъга, да бъдем едно цяло до края на живота си. Нужни сатолерантност и зачитане личността на другия, както и запазване напламъчето, обичта и уважението. Когато дойде разочарованието, някоидвойки просто се оставят във вълните на живота и съжителстват формално,но се чувстват толкова чужди. Други живеят по навик, навикът да бъдатпод един покрив. Трети, заради хората и хорското мнение или зарадиимуществото. Други, заради децата, въпреки че децата не са критерии защастлив брак. За радост има и щастливи бракове, при които любовта,тръпката и желанието остават през годините. Това е идеалният вариант.Но да поговорим за семействата решили по една или друга причина дасложат край на своя брак.
От къде да започнат?
Нее излишно съпрузите да положат усилия за запазване на семейството, ноако възможностите са изчерпани и разводът е единственият изход, това епо-добрият вариант, отколкото страданието и нещастното съжителство.Определено едно дете би се чувствало по-добре, ако живее само с единияси родител, отколкото в семейство в което царят неразбирателство искандали. А ако има и насилие, това се отразява негативно върхунеговото личностно формиране. Най-добре е съпрузите да си спестятобидите и грубостите и да подадат молба до Съда за прекратяване набрака им, което може да стане по взаимно съгласие или по исков ред сдоказване на вина. Цяло вълшебство е в този процес да се запази добрияттон и толерантност и раздялата да стане цивилизовано. В повечето случаисе започват безкрайни съдебни дела. Насъскват се един срещу другродители и роднини. А семейните приятели е добре да не заемат страна. Ив крайна сметка най- онеправдани се оказват децата и се превръщат внещо като буфер, което не бива да се допуска.
При кого да остане детето?
Дететослед развода остава предимно при майката, много рядко се случва грижитеда са поверени на бащата. Когато децата са две, често също се присъждатна майката. Но има случаи, когато едното дете остава при майката, адругото при бащата, което не е особено правилно, защото се налага да серазделят и да израснат поотделно.
Семейното имущество?
Практикатапоказва, че много несъвестни бащи изнасят семейното имущество предивлизането в сила на съдебното решение, което е твърде нелоялно поне вимето на годините през които с въпросната жена всичко са създали заеднои са имали и приятни мигове. В други случаи майката и детето запазватсемейното жилище и обзавеждане, а таткото си тръгва само с личния багажи малка част от вещите, което е приемлив вариант. Други си поделятнещата според нуждите. Има и варианти в които се завеждат допълнителнисъдебни дела за подялба на семейното имущество и се започва еднабезкрайно дълга процедура. Рядко двамата съпрузи се споразумяват ипредварително стигат до консенсус, което е най-добрият и безобиденвариант. Има варианти и в които майката оставя всичко и си тръгва отсемейното жилище поверявайки децата на грижите на бащата, макар да ерядко срещано.
Отношения между родителите след развода?
Вповечето случаи отношенията между бившите съпрузи се превръщат катотези между кучето и котето. Често бащата забравя, че се развежда смайката, а не с детето си и престава да се интересува от проблемите надетето си и да сътрудничи на майката в отглеждането и възпитанието му.Много майки настройват негативно детето против бащата и го ограничаватот срещи с него, а детето има нужда да контактува, както със своятамайка, така и с баща си, стига това да не го разстройва и да не мувлияе негативно. Особено недопустимо е, ако бащата дори отказва даизплаща присъдената издръжка на детето си, а защо не да заделя идопълнителни средства за него, в тези случаи майката тръгва по дълги иунизителни дела и ако бащата не прояви съвест, те завършват неуспешно.А би било редно родителите да продължат да контактуват поне когато секасае за важни моменти в развитието на детето им- различни проблеми,образование и др.
Да кажем ли на детето, че се развеждаме?
Всичкозависи от възрастта на детето. Ако е прекалено малко, това няма как дастане, но не бива през годините да се спестява информация или контактина детето с бащата, ако желанието е взаимно. Ако детето е по-голямо,непременно трябва да му се съобщи и е най-добре да се започне сразговор между детето и родителите, да му се обясни що е развод, чепонякога съпрузите не могат да продължат съвместния си живот и серазделят, но това не означава че те по някакъв начин няма да обичат илида се грижат за детето си. Не бива този процес да става тайно отдетето, тогава стресът е много по –голям.
Новият партньор?
Аков животът ви се появи нов партньор и имате сериозни намерения,представете го на своето дете и поговорете с него, обяснете му ченовият човек в живота ви по никакъв начин няма да заеме мястото всърцето ви отредено за вашето дете и че любовта има много страни. Непозволявайте детето да се почувства ненужно или пренебрегнато. А ако сепояви второ дете, тук деликатността трябва да бъде номер едно и децатада бъдат равнопоставени.
Цялата тази история може да приключибезобидно и нетравмиращо за детето, ако е намерен точният подход ималкият човек израсне спокойно и нормално, имайки подкрепата народителите си, макар и да са разделени. Не бива да се допуска, дететода се почувства виновно, изоставено, ненужно или несигурно. Но редродителски грешки могат да доведат детето до депресия, заниженосамочувствие и несигурност. Често този процес е съпроводен с поява натикове, нощно напикаване и различни придобити вредни навици.
Въпросътс развода е много деликатен и болезнен за децата, затова не бива да сепревръща в битка, не искайте от детето си да застане в средата набойното поле, защото последствията може да бъдат необратими.

М.Тодорова
www.moetodete.com