Предметът на любовта

Първиятвъзрастен с когото детето общува след раждането си е майката. Първитесредства на това общуване са усмивката, след което предметно-действените и накрая- речевите. Но запитвали ли сте се как и когадетето започва да разпознава образа на своята майка и да му предаваособена значимост? Т.нар."Еволюция на предмета” е процес при койтопреминавайки през различни фази:: необективна/0-2-3 мес./,предобективна /2-3 до 6-7 мес./ и обективна/7-8-я мес./ детето разграничава образа на майката и тя придобивастатут на привилегирован предмет-“Предмет на любовта”. Това се случваоколо седмия месец след раждането на детето.
Как се конструирачовешкия образ в съзнанието на детето? Първия етап /0-3 мес./ се наричанепредметен, светът на новороденото е свят без предмети и без любов.Няколко дни след раждането възниква реакция на предварително търсене,но детето реагира по един и същи начин и в ръцете на майка си и в другихора. Това е реакция на променените равновесни условия- от легнало вправо положение и обратно. Детето започва да реагира на звукови стимулиидващи от човешкия глас. През 3-та седмица гласът предизвиква сукателнидвижения и се асоциира с удоволствието от храненето, а партньорът не езабелязан. В края на първия месец детето се усмихва на човешкия глас,независимо дали е строг или приятелски. Все още не различава близки ичужди гласове. След втория месец лицето на възрастния редовнопредизвиква усмивка, докато гласът постепенно губи тази си власт.Вторият етап е предпредметен. Характеризира се с усмивка от страна надетето при човешки глас и успокояване при приближаване на възрастния.Обърнато в профил лице не предизвиква реакция. Лицето е предпредмет,защото детето разпознава само един от неговите външни признаци. От5-7-я месец изчезва автоматичната усмивка и детето вече разпознавапознати и непознати възрастни. Третият етап е предметен, детето вече ена 8 месеца. Започва със специфично поведение на тревога на 8-я месецили тревога от непознат. Непознатият човек тревожи детето, аизчезването на майката го прави несигурно. Именно от 8-я месец дететоразграничава майката от всички други и тя заема едно особеномясто-предмет на любовта. Тревогата на 8-я месец е нормално явление ипоказва, че е достигнат предметният стадии по отношение на майката. Въввръзката дете- майка действат две противоположни тенденции- къмзапазване на единството и към разкъсване на симбиозата т.е. тенденциякъм индивидуализация, която е едновременно средство и резултат насоциализацията. За сравнение, в условия на множествено майчинство придеца отглеждани в социални заведения, детето е едно от многото.Грижата, ласката, общуването с него се подчиняват не на неговитесигнали и изисквания, а на режима в ДЗ.Майчиното лице е постоянно и се разпознава като такова, докаторазпознаването на сестрата- възпитателка е затруднено, поради нейнотонепостоянство свързано с работното й време, така ранният момент наиндивидуализация, свързан с разпознаването на майчиното лице е белязанс хаотичност. При деца с неустановена емоционална връзка с майката илиотглеждани в социално заведение се наблюдава неустойчивост на типапривързаност и на избора на заместваща майчина фигура.
Какви са типовете емоционална привързаност на детето спрямо майката? Образно ситуациите могат да се обобщят в следните варианти:
Отбягващ:Наблюдава се в ситуации при които детето играе далече от майката, не сесмущава от излизането й, нито от присъствие на непознат. Когато майкатасе върне детето не я забелязва.
Сигурен: За детето майката е база засигурност и то е спокойно в нейното присъствие. При нейното излизане,проявява леки признаци на тревога, но приема предложен контакт отнепознат. При завръщане на майката детето се насочва към нея и лесно сеуспокоява.
Амбивалентен: Детето много силно се огорчава от раздялатас майката, изпада в отчаяние или ярост, отказва предложен контакт отнепознат. След завръщането на майката детето се прилепва към нея, привероятност за нова раздяла поведението му остава дълго временеуравновесено.
Тъгатана детето при загуба на “предмета на любовта” е идентична по своетосъдържание с траура при възрастния при загуба на любимо същество. След6-я месец всяка раздяла с майката е травмираща за детето. При раздяла смайката поведението на детето преминава през фазите: протест, отчаяниеи загуба на привързаност. Протестът продължава от няколко часа до 1седмица, детето плаче, крещи, търси майката, отхвърля непознати,отказва да се храни. Детето не приема раздялата и очаква завръщането намайка си. При отчаянието тази надежда постепенно напуска детето и то сезатваря в своята тъга. Плачът преминава в хленчене, липсва интерес къмоколната среда, лицето придобива безучастен израз, погледът е замразен.Ако майката бъде върната на детето в този момент, настъпва”оздравяване”, но детето е значително уязвимо при бъдещи раздели.Загуба на привързаност настъпва при раздяла на детето с майката над 4месеца. И последствията са необратими. Детето се адаптира към новатасреда и проявява интерес към предложен му контакт. Ако майката севърне, липсват белези на привързаност, детето не я разпознава,безразлично е, дори я отбягва т.е. първичната емоционална привързаносте разрушена. При раздяла над 3-4 месеца последствията са необратими.
Общуванетомежду детето и майката започва още от раждането и има голямо значениеза детското развитие. От най-ранна възраст детето изпитва нужда отобщуване с възрастния, като първоначално то е емоционално. Липсата муможе да доведе до сериозни отклонения в емоционалното развитие надетето. Общуването с връстници възниква по-късно.Затова е желателно през първите три години след раждането си детето дабъде максимално време до своята майка и да не бъде лишавано от контактс неговият единствен и незаменим “Предмет на любовта”.

М.Тодорова, www.moetodete.com