Деца лишени от родителски грижи

Деца лишени от родителски грижи

По статистика и информация изнесена по БТв, вдетските социални домове в България са настанени около 30 хил. деца,като по-малко от 10% от тях са сираци или полусираци. Домовете сапрепълнени с деца, големи са и опашките за чакащи да си осиновят дете?Къде е проблемът? Около 90% от настанените в ДМСГД, ДДЛРГ и ДДЮ са децаоставени за отглеждане, без отказ от родителите им и съответно безправо да бъдат осиновени. Родителите са предимно от ромски произход,социално слаби, многодетни, с психически заболявания или по ред причинихора които не са в състояние да си гледат децата. Една част са и децавърху които е нанасян физически тормоз. Не малка част са с различнастепен увреждания. Има и деца просто изоставени, непонятно защо.Проблемът е, че много от родителите с години не посещават децата си,много от тях дори не могат да бъдат открити, не подписват декларация заотказ и децата са принудени да израстват по Домове без шанс да попаднатв семейство, като бъдат осиновени. Време е законът да задейства и детене потърсено повече от 6 месеца от родителите си, те да бъдат лишени отродителски права, а детето предлагано за осиновяване. Съответносоциално слабите семейства да бъдат подпомагани, вместо децата им да саизвеждани от семействата и настанявани в Домове, за които трябва да сегрижи държавата. Крайно време е да се поведе политика срещубезразборните раждания и захвърляния на деца предимно от ромскисемейства, да се приложи мащабна програма включваща повишаване наполовата им култура и изграждане на навици за грижи за децата им.Разбира се не поставям под общ знаменател всички ромски семейства.Парадокс е още, че нпр. дете настанено в Дом, ако му се наложиоперация, това може да стане ако се издирят биологичните му родители,независимо дали детето е оставено за отглеждане или за осиновяване.Осиновяванията за чужбина също стават много бавно, процедурата е мудна,предлагат се предимно деца за които има три отказа от кандидати заосиновяване, често децата са предимно от ромски произход или с лекиувреждания. В нормалните страни подобни домове се броят на пръсти,хората имат съвест, не създават безразборно деца и не ги захвърлят, а иактивно работи програмата за приемни семейства. Програмата за приемнисемейства прохожда трудно у нас. Това е добра алтернатива за деца,чиито шанс е живот в социално заведение, т.е. известно време да бъдатотглеждани в семейна среда, нещо което от много години се практикува вчужбина.Но процедурата отново е тромава, а малко семейства могат даотговорят на изискванията. В първата половина на миналия век всиропиталищата са се отглеждали сирачета. После нещата се променят, асега стоят по коренно различен начин. Днес проблемите са много и самного по-различни от преди 20г.например, когато в ДМД раждаха предимномлади жени, които искаха да се скрият от обществото, тъй тогава моралътимаше други измерения. Сега младите хора са достатъчно просветени, имапредпазни мерки, разрешени са абортите, всеки има право сам да планиракога да роди и кога не. Освен това много майки предпочитат сами да сиотгледат децата и на това никой не гледа с лошо око. И още нещо,колкото и да са добри условията в един Дом, детето е лишено отиндивидуално внимание и любов, наблюдават се изоставяния въвфизическото и психическото развитие под вродените възможности надецата. Поразени са от синдрома на психическата депривация. Често тезидеца се поклащат, не говорят, блъскат си главичките, гледката е познатана всеки който е влизал на подобни места. Много невероятни децазаслужават семейства,а не участта да израстват в Дом. Тогава кой раждабезотговорно по десетина деца и ги оставя на грижите на държавата безда се интересува? Защо много хора чакат с години за да си осиновятдете? Къде се губи нишката? Как мислите? И още нещо,бихте ли станали приемен родител?

М.Тодорова-детски социален педагог
www.moetodete.com