Обичам научната фантастика. Не "твърдата", която звучи като учебник по физика (за справка -- Артър Кларк и Хърбърт Уелс), а тази, разглеждаща етичните проблеми в бъдещето. Навярно това е причината да обичам руските фантасти -- те се занимават повече с човека, отколкото с гола наука. Братя Стругацки и тяхната трилогия за Странниците и Прогресорите например винаги ме е очаровала. Проблемът на руската фантастика обаче е в конюнктурата на тогавашния...

 Както бях писал, преди пет дена кучето ми изчезна. Днес, за съжаление, безпокойството и неизвестността свършиха. Приятелката ми се обади и ми каза, че го е видяла мъртъв. Нападнат е бил от кучета и очевидно е умрял от студ и кръвозагуба. Загубих най-верният си приятел, който никога не ме е предал; който винаги бе до мен когато бях тъжен или угрижен. Животът продължава, но знам че никога няма да го забравя. Знам, че сега е на по-добро мяс...

Постоянно излиза темата за бездомните кучета и "бедите" които те причиняват. Тъй като обичам всякакви животинки, особено кучета, реших да напиша няколко реда в защита на косматите същества, вдъхновен от две мисли на американския хуморист Джош Билингс. "Кучето е единственото същество, способно да те обича повече, отколкото обича себе си" и "Единственото нешо, което парите не могат да купят, е размахването на кучешката опашка."