Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
Виждам как взаимно се отдалечаваме
един до друг все едно не се познаваме
чувствам как едновременно някак си тежим
знаем го - излишно е да си го споделим
Като по принуда без желание говорим
за да не чуваме разстоянието не мълчим
беше топъл и игрив, това харесвах в теб
сега като стъкло заледено стоя пред теб
И не искам да те докосна, да те обичам
достатъчно ми е студено и не те искам
сякаш не искам да намеря сили да си мой
не си ми нужен, винаги си бил свой
Зная от какво се нуждаеш и какво желаеш
оставям те не с желанието, а да си мечтаеш
при теб съм, но сърцето ми го няма, а с него всичко,
сякаш вече нямаш мен - имаш кукла на конци
дано успееш вместо мен - върни ми времето преди
Нямате права да коментирате тази публикация.