Най-дългата приказка...

Моят дядо също ми разказваше подобна приказка. Следната:

Един поп от Пирдоп си имал куче, но то умряло. На гроба му пишело "Един поп от Пирдоп си имал куче, но то умряло. На гроба му пишело...."

Сега, като се замислих, макар да ми е било забавно да слушам дядо, твоята баба определено те е занимавала с по-позитивни неща :))

Това за попа и кучето го знам и на песен:
"Един поп имал куче
и много го любил.
Веднъж сторило пакост
и той го погубил.
И гроб му изкопал,
и надпис написал, ЧЕ

един поп имал куче...."

Ето един безкраен руски диалог, надявам се да не бъркам правописа и граматиката :) Изобщо не мога да се сетя откъде го знам.

“Иван Иванич!”
“Да, Степанич.”
“Мы с тобой шли?”
“Шли.”
“Кожух нашли?”
“Нашли.”
“Я тебе его дал?”
“Дал.”
“Ты его взял?”
“Взял.”
“А где кожух?”
“Какой кожух?”

И пак се започва отначало, но тонът на Степанич е по-остър:
“Иван Иванич!”
“Да, Степанич.”
...

Ето и "малка" приказка за след 22 часа :)))

В една черна, черна вселена имало една черна, черна галактика. В тази черна, черна галактика имало едно черно, черно слънце. Около това черно, черно слънце имало една черна, черна планета. На тази черна, черна планета имало един черен, черен континент. На този черен, черен континент имало една черна, черна страна. В тази черна, черна страна имало един черен, черен град. През този черен, черен град минавала една черна, черна река. На брега на тази черна, черна река имало една черна, черна къща. В тази черна, черна къща имало една черна, черна стая. В тази черна, черна стая имало една черна, черна маса. Ма тази черна, черна маса имало един черен, черен ковчег. В този черен, черен ковчег имало един черен, черен мъртвец. Този черен, черен мъртвец имал една черна, черна ръка. В тази черна, черна ръка държал една черна, черна книга. В тази черна, черна книга имало една черна, черна страница. На тази черна, черна страница имало един черен, черен, пасаж, който гласял, че в една черна, черна вселена...