Волно конче

Кончето препуска и вихара то гони.
Завиждам му за бързината аз.
То бърза знае си адреса,
посоката на своя път.
Играе с вятъра, тревата, въздиша по хубави цветя,
а с обич мравката позната дарява му деня.

Защо не съм като кончето и аз?
Понесло се през бързащия ден.
Да препусна и аз тъй бързо като него
и да се спра задъхана, но в хубав, слънчев ден.

Защо, защо не съм като кончето и аз?
Бързайки от бури да избягам.
Приятел да ми е слънчевият ден,
облакът, зората и безкрая.

Препускай Конче в твоя слънчев ден!
Аз обичам силните коне,
обичащи като мен безкрая.