Христо Фотев

**** **** ****
                                                                             На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти
и нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави,
и косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - Обичай ме!
Не се щади - Обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си , очите си- със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми за винаги -  и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
Обичай ме,
По улиците след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава...Най - хубава си в стаята
въвъ тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги ще засвяетя в тъмното.
Наистина си хубава повярвай ми.
И се старай докрая да си хубава.
Не толкова заради мен, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай моляте с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме
Как искам да те задържа за винаги
да те обичам винаги -
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави
и очите ти колко са хубави
и ръцете ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.




*** **** ****
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див - несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам,че останах жив.
Бях млад - красив и неправдоподобен!
Как падах аз над твоя тъмен глас.
Виновен съм - отскръбният ти спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах , а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз - със ярост!

И съжалявам,че останах жив!