НА СКАЛАТА


                

 

Стоя на скалата загледана в изгрева и мисля пак за теб.

Ще те облека с  него,с топлите му цветове да те обгърне.

През деня при теб ще пратя тихия пролетен вятър

да разроши косите ти да подшушне в ушите ти моето име.

Ах само да можех само…ще обсипя земята с усмивки.

А  вечер с пурпурния цвят на залеза ще те завия,

с последните лъчи да те целуне,

целувките изпратени от мен са.

Те нежни са като сърцето ми голямо

като душата ми отправена към теб.

Ала уви,въздишка тежка се откъсва

сълзата се търкулва пак сама

защото знам добре самата,

                     че ти оставаш в моята мечта.

20.01.1997г.