Вечно млади.

Вчера в киното ми тикнаха каталог на avon, и като го разгледах се хванах за главата - нужно ли е наистина всичко това на съвременната жена? Особено жените - дали трябва да прекарват половината си живот пред огледалото в епилиране на крака, правене на подхранващи ексфолиращи тонизиращи маски, слагане на мазила, лосиони, крем за под очи, маски, за да бъдат красиви и за да бъдат обичани.  Има 20 сапуна - стягщ за дупе, омекотяващ за пети, интимен, почистващза лице, подхранващ за ръце, и май бяха още хиляда.. представяте ли си да търкамвсеки пет санта с различен сапун..не стигат ли  крем за ръце, обикновен саун, плодове и разходки сред природата. Това е нелепо?! Чудех се значи, дали човек трябва да е красив, или да уважава себе си, външността си, и възрастта си. Дали жената трябва да е вечно млада, и ако да - само по този начин ли може да го постигне? Вярно, замърсените градове, стресът и така нататъка, отнемат от красотата и младежкия вид, но не може ли това да се компенсра само с храната и сутрешните упраженения. Трябва ли на 45 да сме секси?  Не трябваше ли тогава да сме мъдри, спкойни, щастливи? Къде отиде чарът на белите коси на баба, която разказва премъдри  приказки? А какво ще знаят утрешните баби, момичета? Кой концерн предоставя по-добър крем за бръчки? При положение, че сме прекарали половината от съзнателния си живот в усилия да се харесаме визуално на мъжете си.  Не трябва да е така. Нещо се обърка, може би нещо с тази   сексуална революция..знам ли.