Върнете се към Образование | Профил | Публикации
НОВОГОДИШНОНадува свирки вятърът в комина, къде ли се изгуби този сняг?Но празнично е в стаята.И пак пристига с песен Новата година.И пак ще има дъхава погача, кристални чаши – винена сълзица.И много блясък ще разчупва здрача край нежно посребрената елхица.Къде ли се изгуби този сняг?Навярно иде с Новата година.Ще завали, ще побелее вън и пак ще ни огрее старата камина.Ще дойдат сурвакари, ще запеят, а с тях и радостта ще влезе.Една звезда за всеки ще изгрее, една тъга за всеки ще залезе! /Лилия Димитрова/POДИ СЕ БОГРоди се Бог!Славете Го!Христос е тук! Срещнете Го!Сторете Му в душите място!Сърцата превърнете в ясли! И направете Му поклон – да влезе Той във всеки дом, та дето мракът е витаел, звездата Му да засияе! /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/НА КОЛЕДАЛетете ,снежинки, и бийте камбани!Че утре е Коледа – празник голям!Белейте се вие, обширни поляни!Светът да е бял, да е чист като храм!Че в църква когато Христос занаднича от Свойте икони към нашия свят, да види земята на рай че прилича, че сипе небето над нас благодат!Летете, снежинки!Застилайте всичко – и чувства небратски, и локви, и смет, и болки, и скърби в сърцето самичко!Да бъде днес бяло и радостно вред!Да няма в дворовите купища кални!Да няма в душите от злост ни следа!Над скърби незнайни, над сълзи печални да грей Витлеемската чудна звезда! /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/РОЖДЕСТВО ХРИСТОВОКогато цял свят тънеше във мрак, най-светлата звезда изгря в небето!Отчаяно от всичко, трепна пак във радостно очакване сърцето!И ангели запяха над света възторжения химн: “Христос роди се!” И мъдрост, и овчарска простота, тъй всичко пред Смирения смири се!От яслите под светлата звезда изтече Извор и заля земята...И дето пият чудната вода, любов и мир избликват от сърцата! /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/НОВАТА ГОДИНАБезименна идвам.Вий дайте ми име!И празна дохождам.Вий дайте в мен плод!Такава ще бъда, каквато сами ме изваете вие във своя живот.Щастлива наричат ме Нова година онез, що не знаят, че празен съм съд.Аз пусто поле съм, което в градина цветуща превръща единствен трудът.От мен радост чакат онези, които в съдбата измамна са вдали сърце.Аз буен поток съм и в мойто корито се крий златен пясък за смели ръце.Аз взимам и давам.Въздигам и свалям.Аз водя към Бога, към ада влека.Аз чистя душите и в грях ги окалям.Аз давя и къпя – чудата река.Безименна идвам.Вий дайте ми име!Безлика дохождам сред вас във света.Такава ще бъда, каквато сами ме, о, люде, отпратите към вечността. /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/КЪМ ДОБРОТОПо земни раздруми човекът се лута най-често всред мрак и несрета.Нашепва без думи молитва нечута, оплаква съдбата си клета.А пътят е лесен, макар и нагорен, в борбата върховна със злото.И този път тесен и тъй отговорен е светлият път към доброто! /Монахиня Валентина
На скъперника
Напразно, братко, с ключове в ръка към своите съкровища поглеждаш и взори неспокойни все така с безумна жад над тях тревожно свеждаш.
Това, което с толкоз дива стръв и с толкоз алчност досега си сбирал, не чувстваш ли — то пие твойта кръв и твоята душа без жал обира!
Виж, мебелите червеят яде. Молецът там ти дрехите поврежда. Ръждата в мрака тайно те краде и подкопава твоята надежда.
А помниш ли? — Ти даваше преди троха любов на бедните дечица. И пълни бяха твоите гърди със радостта на майката-вдовица!
Защо си ти десница вече свил? Как щастието не можа да схванеш! Ако имотът ти е скъп и мил, раздавай го! Така богат ще станеш!
Че иде сетният крадец — смъртта и ще ти каже: “Всичко туй е мое!” Тогаз ще разбереш ти мъдростта: Туй само, що раздал си, то е твое!
Туй ми стигаЗа всичко, Господи, благодаря: за вечерите кротки и чудесни, за пурпурната утринна зора, за тихий плач, за хубавите песни!
Премъдрост крият всичките неща. Чрез Твоя промисъл расте душата. Денят е драг. Но трябва и нощта! Без мрака кой ценил би светлината?
В страданията, що изпращаш Ти, растат крилете ми за бъдещ полет. Без зимата, която ни гнети, кой би почувствал Твойта дивна пролет?
Непостижимий! Работи над мен с ръка, която сваля и въздига! О, дай ми да съм верен и смирен! Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига!
Попрището краткоО, Господи, животът ни какво е? Стремеж към власт, борба за трон нетвърд! Лъжи, измами, грохот неспокоен, летеж към суети!... Накрая — смърт!
Пази ме Ти от устрем към успехи, догонвани по пътя на греха! Не ща отличия, не ща утехи, които са петно за съвестта!
Ако на други даваш власт и сила, на мен по-скромен жребий отреди — да бъда като птичка лекокрила щастлив и прост, със обич във гърди!
Не ща известност, нито чест, която събужда завист, мъст и злъчен смях. Дай твърд да съм в решението свято — да не купувам щастие със грях!
Аз предпочитам тук да съм последен, ала по Тебе да усещам глад, и слънцето над моя покрив беден да грее с мир, да сипе благодат!
Та щом завърша попрището кратко, излязъл от измамната мъгла, с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!” и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!