0 0 гласа

ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА-кратка критика на безусловната толерантност

 
Толерантността несъмнено е един от най-важните социални компоненти.Тя се изразява в желанието и умението да проявяваме внимание,търпимост и разбиране към останалите субекти от заобикалящата ни среда с цялата им специфичност и вариативност,да вникваме и осъзнаваме техните проблеми,в готовността ни за взаимодействие и взаимопомощ.Толерантността не е самоцел,а стратегическо средство за постигане на по-добра адхезия между отделните елементи на обществения организъм,за по-добър синхрон и съгласуване между съставните части  на всеобщия граждански  механизъм. Феноменът толерантност е твърде комплициран и многоаспектен и това 
се вижда при прегледа на академичните речници,където на всеки език има 
различно негово тълкувание,обусловено от характерните за всеки народ исторически и културни фактори.Различните научни дисциплини,третиращи тази тема,също дават специфични за всяка от тях определения.Дори в официалните документи на ООН има голямо разнообразие от вариации на формулировки за толерантността.Именно за да се избегнат спекулации с различните трактовки бе изработена "ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА",която бе приета на 16.11.1995 г. в Париж на XXVIII  сесия  на Генералната конференция на ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization).                                                                                                       В член 1 е дадено базовото разбиране за толерантност.                                                                                                                                          Ал. 1. Толерантност означава зачитане,приемане и правилно оценяване на богатото многообразие от култури в нашия свят и на всички форми и начини на проява на човешката същност.Толерантността укрепва чрез знанията,откритостта, общуването и свободата на мисълта,на съвестта и на убежденията...
                                                                                                                                  Ал. 2. Толерантността не е отстъпка,снизходителност или привилгия.Тя е преди всичко активно отношение,провокирано от признаването на универсалните човешки права и фундаменталните свободи на другите. Никакви обстоятелства не могат да оправдаят нарушаването на тези фундаментални ценности.Толерантността трябва да се осществява от индивидите,групите и държавата.                                                               

Ал. 3. Толерантността е задължение да се подкрепят човешките права,плурализма (вкл. културен),демокрацията и правото на закона...
Ал. 4. Постоянство по отношение зачитането на човешките права,като проява на толерантност не означава толерантност към социалната несправедливост,нито отказ от своите или отстъпчивост към чуждите убеждения.То означава,че всеки е свободен да се придържа към собствените си убеждения и признава това право и на останалите хора...
В този документ са дефинирани основните принципи,определящи  разбирането и прилагането на толерантността в реалните условия.  Толерантността,обаче, често се възприема като абстракция,като утопична формула за безусловна и безрезервна търпимост към абсолютно всички прояви,които могат да се характеризират като "различие",независимо какъв е техният характер.За всеки непредубеден индивид е видно,че днес политическа коректност, либерален релативизъм,псевдофилантропия и криворазбран хуманизъм дават възможност редица неприемливи противообществени явления и прояви да се натрапват с оправданието "толерантност".За това и недвусмислено е казано в Ал. 3. от "Декларацията..." :" Толерантността е задължение да се подкрепят ... демокрацията и правото на ЗАКОНА...".Това трябва да се разбира като възприемане и толериране на всички нееднаквости, отличия и вариации в мисленето и поведението на  "другите", доколкото те са в рамките на законовите норми.Извън тези правови стандарти толерантността е несъстоятелна и социално опасна.Абсолютизирането на толерантността и интерпретирането и като "толерантност без граници" спомага за безпрепятственото преминаване на асоциалните симптоми в анархия, безнравственост,порочност,поквара,безотговорност и анихилира 
принципите на националната кохезия и идентичност.В индивидуален план отслабва резистентността и увеличава накърнимостта,става угроза за идентичността.
В Ал. 2. изрично е определено,че "Толерантността не е отстъпка...",т.е. толерантност не означава да абдикираш от своите права в полза на някой друг,не подразбира да дезертираш от своите убеждения,за да угодиш някому,изхождайки от изопачената позиция на една хиперболизирана свръхтолерантност.Защото демокрацията се основава на плурализма, което означава потвърждение или допускане на множество мнения, възгледи или гледни точки по даден въпрос,включително и на твоите собствени. Толерантността не се изразява само в изискването да уважаваш чуждото 
мнение,а и в правото да искаш от другите да проявяват уважение,внимание, търпимост и респект към твоите права,убеждения и принципи. Толерантността не е само задължението да приемаш правото на закона,но 
и да претендираш останалите,независимо от техния пол,етнос,религия, културни различия да зачитат господството на правовите принципи. Следователно толерантността е изискване към всички страни,участващи в обществения процес,включително и към  обособените групи (Ал. 3. "Толерантността трябва да се осъществява от индивидите,ГРУПИТЕ и държавата ) и не трябва да се вменява като задължение само на определено множество от индивиди,а друга групирана общност да се освобождава по презумпция от него,нещо,което често се практикува днес.Защото,ако ние не отстояваме правата си,от това ще се възползват антагонистичните асоциални сили,които ще настъпят неумолимо в нашата територия.Така, както,ако не се грижим за двора си,той скоро ще бъде превзет от тръни,бурени и други плевели.