Страна без остриета

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гаделичкали по раката.
- Я гледай! - възкликнал Джованино.
Иззад храста е показал един общински пазач и му се усмихнал.
- Не знаете ли че е забранено да се берат рози?
- Много съжалявам, но и не помислих за това.
- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил асленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:
- Извинете може ли да погледна сабята Ви?
- С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.
Разбира се, и сабята била без острие.
- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думита, които изговарял, били написани с главни букви.
- Апирони употребявате ли?
- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.
Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.
- Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.
- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.
- Ама на пазача!
- На пазача.
- Но това е несправедливо, това е ужасно!
- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и невършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.
- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.
- Щом е така - репил пазачът - трябва да Ви придружа да границата.
И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх. 

                                                                            Джани  Родари    

Това е една от любимите ми негови приказки....Не бях я чела скоро, и сега искам да я споделя и с вас.......Приятно четене и пренасяне в страната без остриета :))