ОТ ДУМА НА ДУМА...

Пак е неделя. Ега ти - напоследък пиша все в неделя :)

Поех ангажимент пред едни приятели да им изнеса цикъл лекции по фирмена сигурност. Те са едни млади хора, които са си направили собствен клуб. Млади момичета и момчета, които имат собствен малък бизнес и амбиции да го развиват, у нас.

Докато понахвърлям това онова, си мисля че най-сигурното нещо в живота в същност е да приемеш несигурността...

В същност мисълта ми върви на друго място. Напоследък излязоха разни класации. България - най-бедната страна в Европа. Истина си е. България е най-корумпираната държава в Европа. Дали е вярно не знам, но знам, че вярването в това твърдение е на лице. Българите са най-големите песимисти. И това е вярно. Хмм... Прави ми впечатление, че и трите твърдения са в сравнителна степен. Знам обаче, че най-сигурният начин да попадна в плен на една идея е да започна да се сравнявам с някого или нещо. Тогава по-голямата част от енергията ми отива в идеята и не се връща към мен. Нарушава се обмена, а идеята започва да ме управлява чисто подсъзнателно и ограничава правото ми на избор.

Ще ви преразкажа една „Магическа история“ на Кристиан Годфроа. Един професор веднъж започнал лекцията си като извадил пред студентите една банкнота от 100 евро и попитал аудиторията дали някой иска да я вземе. Вдигнали се множество ръце. Тогава професорът смачкал банкнотата в шепата си и отново попитал някой иска ли да я вземе. Желаещите не намалели. Тогава професорът стъпкал с крак тази банкнота и отново я предложил. Макар и по-малко вдигнатите ръце впечатлявали. „Каква е поуката?“, попитал професорът. Тишината в залата се откроила. „Поуката, казал професорът, е в това, че макар смачкана и стъпкана тази банкнота запази стойността си на 100 евро. Така е и с всеки човек. Понякога дори и смачкан, той винаги запазва стойността си. Търсете собствената си стойност и не се сравнявайте с другите...“

Мисълта ми се връща пак към тези класации, че съм най-беден, най-корумпиран и най-големия песимист. Не е в моя власт да изкореня бедността и глада по света. Не е в моя власт да ликвидирам и корупцията, чиста слабост човешка е. Не е и в моя власт да изкореня и песимизма. В известни дози той е даже здравословен. 

Беден ли съм, мисля си. Имал съм случаи когато съм разполагал с много, а съм мислел за нещата, които нямам. Усещал съм се отчаяно беден. Обикновено сутрин докато пия кафе насочвам разума си да ми покаже нещата, които имам и за които съм благодарен. Списъкът е доста дълъг, повярвайте. В този момент богат ли съм?

Наскоро разговарях с едно младо момче, което доскоро учило в Германия и се върнало в България. Станал представител на една немска фирма и искал да развива бизнес у нас. Пихме  кафе заедно с едни мои немски приятели. По едно време младежът убедено заяви, че в България корупцията и организираната престъпност са много големи. Попитах го той колко пъти е дал подкуп. Оказа се, че само веднъж дал 20 лева на един катаджия, ама то защото иначе глобата му щяла да е по-голяма. Карал с превишена скорост. Попитах го в Германия като кара с превишена скорост, предлага ли подкуп на полицаите. Той ме погледна възмутено и каза, че там спазва правилата. Нямаше как да не продължа гъдела и го попитах колко организирани престъпници познава лично. Вече се сещате за отговора. Попитах го и чел ли е за големия корупционен скандал в „Сименс“ през 2009 година. Не е в моя власт да ликвидирам корупцията в световен мащаб. Но в моя власт е да не давам и да сигнализирам за всеки доктор, катаджия или всякакъв друг, който ми е поискал подкуп. И бъдете сигурни, правя го.

А за песимизма, какво да ви кажа. Аз отдавна съм разбрал, че не мога да променя света. Не мога да променя и хората. Даже не мога да променя напълно и себе си. Но мога съвсем съзнателно да  приема света такъв какъвто е. Мога да приема и хората такива каквито са. И най-важното мога да приема себе си. Може би за това от много време като се случи нещо, първорефлексната ми мисъл е как да се възползвам от тази ситуация. Дали пък това не е малка крачка към хармонията?