ВСИЧКО МАРА ВТАСАЛА ТА...

От два дни гледам по телевизията някакъв цирк и не мога да го схвана ни в дълбочина, ни в плитчина. Един йеромонах от Атон написал книга и обявил пророчицата Ванга и Учителя Дънов за еретици. Трябвало да се отлъчат. Всеки има право да си мисли каквото си поиска. Това го приемам. Но в един момент Българската православна църква подкрепя отчето. Та това ме кара да се замисля за ролята на тая църква в личния ми живот. В крайна сметка нали целта е добруване и като насоча вниманието си към нещо, си мисля каква полза ще донесе за мен и хората около мен.

 Отношенията ми с Бога са твърде лични, за да изпадам в подробности, но мога да дам три отправни точки, та дори и мен да ме обявят за еретик.

И първата е „Бог е любов“. Оня ден за пореден път гледах „Троя“. Както и друг път съм казвал, ние, хората не сме се променили много през хилядолетията от гледна точка на страсти. Но в мен упорито напираше въпроса: Защо точно Парис и Елена останаха живи? И Хектор, и Ахил, а и другите си бяха свестни типове. Ама на. Изпозаклаха се. Хем с голямо удоволствие го правеха. А тия двамата прелюбодейци останаха. А Парис като видя, че не може да ръчка с меча се изучи да мета стрели с лък, та фрасна Ахил в сухожилието и създаде мъчението „метафора“ за часовете по литература на цели поколения.

По едно време отговорът сам започна да ме „дърпа“. „Ами защото се обичаха“, мисля си. В крайна сметка Любовта ги направи и по-адаптивни и по смирени.

Втората ми отправна точка е сбъдването на желанията. Имам си едни разговори с Него, дето Му казвам какво ми се иска, ама се и застраховам - да бъде по Неговата, а а не по моята воля. И ако не съм се взел много на сериозно, то става по-бързо. В същност в повечето случаи става, ама като му дойде времето и се изпълни Законът.

И третата ми отправна точка е за контролът над ситуацията и господарството. И винаги се сещам за притчата, когато Той казва на майката поискала двата й сина да седнат до него, за да бъдат „Главни“, че най-главен и Господар може да бъде само този, който служи най-много на хората.

Защото има хора, които се подчиняват на чуждия ред. Живеят безопасно, с наведена глава и практикуват недоволство и мрънкане.

Има и други хора, които агресивно създават свой ред и ако нещо не е по този техен порядък, гневно наказват всеки който го наруши. Докато не дойде и техния ред. „Прави на другите това, което искаш да правят на теб“.

Има и трети вид хора. Много от тях не са нито просветени, нито посветени. Но те се стремят да разберат смисъла на Закона и за това им се удава да управляват „хаоса“. И духът им е волен.

С баба Ванга не се познавах лично. Имам приятели които бяха близо до нея и два пъти съм ги молил за ходатайство да приеме закъсали хора. И в двата случая им помогна. И казваше да се обичаме, защото това ще ни спаси.

За учителя Дънов няма какво да кажа. Чел съм учението му. И то също ни учи да се обичаме. Достатъчно е да си спомня, че голяма част от световния мислещ елит - елитарни хора са негови последователи. Един от тях е Айнщайн. Ама и тоя май е за отлъчване. Метнал се на ум на един светлинен лъч, поразходил се из космоса с 300000 км в секунда и създал теорията за относителността. И после ядове в часовете по физика с онова Е=МС на квадрат.

И като си мисля всички тия неща отново ми идва въпросът „Кой ми е по-полезен?“. Баба Ванга и Учителят Дънов с техните разбирания или догматичната църква?

А какво ли пък би трябвало да направи църквата, за да ми бъде полезна?

Гсподи, помогни на японския народ!