Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Не искам да мечтая искам да живея."
Това ме накара да се замисля за моите работодатели. Аз не съм имал много работи. Като изключим стругарството през летата на ученическите години аз съм работил общо за четирима работодатели. Трима от тях са добри хора и продължаваме да си бъдем полезни. В полицията също имах чудесни ръководители.
Четвъртия осъдих за неплатени заплати. И на пук на всеобщото мнение, че не мога да си прибера парите, защото са много силни, намерих правилния адвокат, обещах му ангажиращо възнаграждение и след две години си прибрах 16-те хиляди лева. И нищо не ми се случи.
В същност случи се нещо интересно. По време на делото банката, която имаше интерес да спечеля делото, за да си прибере парите от овърдрафта ми и която бях привлякъл като страна помагач оспори собствената си експертиза. Като вземем предвид обстоятелството, че той беше притежател на акции от нея, ясно е защо. А след това като по чудо ме забравиха, през миналата година изтече общата погасителна давност и вече не им дължа нищо.
Всеки обслужва някаква система. Цар да си, пак не си независим.
Мисля си от къде идва тази разлика между случилото се на мен и случилото се на Gen?
Вие също ли мислите, че всички работодатели са негодници?
В същност признавам си: Колкото по-трудно ми е, толкова повече мечтая.
И аз съм имала 3-ма +1 за 20 години. Четвъртият е така отделен - щото сега аз съм си работодател. Мога да кажа 2 неща.
1. Първите трима бяха честни. Вярно, че само един от тях беше частен предприемач, но и при него никога не е имало проблеми с осигуровки и други често цитирани "номера"
2. От 4-тия по-кофти не мога да си представя. С осигуровките всичко е наред. Обаче работният ден е безкраен и много не го бива в организацията.
Освен собствения ми опит имам приятели-работодатели. Не съм им гледала ведомостите, но и нямат причина да ме лъжат. 99% от тях осигуряват на каквото плащат. 3-ма нямат телевизори в къщи.Всички имат малки коли или нямат такива. 1 има малък джип, но и 3 деца. Само едни наемат студенти и понеже работата не дава кариерна перспектива, а само практически опит - ги губят на около 8 мия месец. Там е мин. работна заплата и хонорар по граждански договор за който свърши определено количество работа над минимума.
И какво става в държавата, дето ни подминава нас, Ген?
Предварително се извинявам, ако коментара ми не е на място, защото не прочетох целия пост от линка+коментарите към него, но имам нужда да изкажа моята гл.точка.
Аз искам да има прозрачност в управлението на бюджета - парите от данъците къде отиват, от винетките, такси смет и изобщо всичко, което си длъжен да плащаш, а все не е както трябва.За еврофондовете даже не искам да мисля.
Някой знае ли колко са детските добавки в момента, или по-добре да не знам, че може да се откажа да си имам дете.
Голяма пародия е тая държава, но ние сме уникални, че издържаме въпреки всичко. Ох, заболя ме главата, отивам да открия сезона на летния коктейл - "мента с мляко", чудя се ако поскъпне още веднъж алкохола и цигарките и те, дали ще скочат повече хора на протести...
авторката се извинява ако е станало много несвързано, още не е вечеряла и мисли само какво да си сготви и как ще си направи коктейл ;-)
Преди да взема решение отново да замина, пак кандидатствах за работа. Имах 4 предложения и 4-те с бяха за договор на минимална заплата, а устна уговорка за 6 пъти повече. "Но парен каша духа"- Не вярвам на устни уговорки.........
П.П. Знаете ли, че в Испания, ако 8г. работиш в строителството имаш право на минимална пенсия- 600-700Евро ?
San Sebastian-stolicata na provincia Guipuzcoa
..а баските сепаратисти,Ген? :-) не те ли е страх?
Въпреки, че по-срашни сепаратисти от нашите управляващи, май няма никъде!
Та да попитам: Тия проблеми в държавата чии са?
Бил съм на не много места. По хронология това са Русия, Италия, Америка, а после в Европа, предимно в Германия и Италия. И никъде не чух "Ама в ... е така". Но ако го настъпя по мазола - настава писък до небето (руснаците са по-различни империалисти). Но и на тях им ядох попарата. И то гореща.
Та ако некой ми оди преко пута - че го зачекам. А ако се взема на сериозно - начините всички ги знаете.
Ако те знаят, че мърдаш не е толкова страшно. Е, има си цена. Плащането е избор на всеки.
Професоре, нали знаеш, че няма ненаказано добро.
И ако сред обикновените хора все още може да се срещнат почтени люде, при бизнесмените и работодателите ми се струва невъзможно. Не за друго, а защото, ако са честни, няма да оцелеят. Системата ще ги изхвърли навън.
При държавните работодатели какво може да ви се случи, ако вече не ви се е случвало?!?
Първата ми работна година, преди мноооого години. Бях по заместване. Вчера с директорката - в една смяна. Днес отивам на работа, идва и жената, която една година замествах. Шефката предния ден така и не продума, че от следващия ден си идва титуляра. Притесняваше се да не я изместя, разлика в степента на образование имахме.
За да ми "запушат" устата ме "направиха" директор на ЦРД. Отново по заместване. Така беше. Нямаше в сферата свободни места, както сега. Мина време, връща се титулярката. Останах на работа в ЦРД, като ръководител направления. Не се обърквайте, не става дума за ЖП-транспорта, а за образователната сфера. Отново мина време. Един ден, покрай Баба Марта беше, отивам на работа, бяхме започнали една изложба на мартеници да правим. Шефката, която замествах, която вече ми беше шефка - /ей, че е готино така, да знаете/, ми подава стол да седна. Готин човек!!! Наистина! Питам я: Нещо имаш да ми казваш, че и стол ми подаваш. Сядай, че от това, което имам да ти казвам, стол ще ти трябва. И се започна. Извинявай, но положението е много сериозно. От един месец не те водят на работа, а ти всеки божи ден си идвала. И що така, я питам?!? Някой някога, преди години от една друга сфера, която вече я има само в архивите, се бил самоназначил и сега...Ново двайсет. Трябваше пак уста да се запушва. Какво, какво, та пак шеф ме "направиха", този път на детска градина...Започнах работа, но все ме теглеше към ЦРД -Център за работа с децата....В момента, в който се откри възможност, се върнах на работа при децата от школите за които отговарях / в ЦРД/..На сърцето ми беше легнала тази работа...
Минаха години, дойдох в София. Започнах работа в детска градина. След 12 години работа, житейски обстоятелства, които всички ни съпътстват, ме принудиха от един квартал да се преместя в друг. По-близо до дома...Не уцелих момента. Първият ми работен на новото място беше и първият стачен ден...Знаете какво гласят законите в този случай.
Междувременно се явих на интервю, хм, че грозна дума..Е точно тази шефка е за онзи сайт, за некоректни работодатели. Може и да сте чували за него. Сърбах и попарата. Не ми се говори за нея. Дето викат шопите: Лъже, та знае ли се.
За да изкарам някой и друг лев, то голямата пара...запознах се с негово величество-"частния сектор" в образователната система. Само чаках удобния момент, да се върна там, където исках да работя - там, дето ме свари стачката, в градината, в която при три опита да започна работа, третият беше успешен...Там съм и сега, в държавната детска градина.
Така написано, сякаш съм скачала от място на място, а не е така...основно две, другите са между другото. За разнообразие в трудовата ми книжка.
Ако някой се интересува къде е по-добре - в частната, или държавната??? За да отговоря на този въпрос, трябва да изпиша още толкова. Оставям на вас да се сетите по подразбиране...
http://bglog.net/blog/Kopriva/site/posts/?bid=19403
В момента върху обявеното възнаграждение се плащат 41,5 % осигуровки и данък. Работникът плаща 23 %, в това число данък общ доход, а работодателят 18,5 %.
Ако се осигуряваш на минимална заплата от 240 лева, и работодателят ти плаща цялата осигуровка (т.е. примерно сте се разбрали да взимаш 700 лева и ти ги взимаш всичките), значи работодателят плаща 99,60 лева - всичките 41,5 %. Пресметнато по обратния ред, той значи си плаща свойта част от осигуровката за 538 лева, а ти не плащаш останалата част, която е около 124 лева.
А иначе, ако трябва да се осигуряваш на всичките 700 лева, работодателят ще довнася само 29,90 лева към това, което внася и сега, и се водиш на минимална заплата. Но ти ще трябва да дадеш 161 лева от твоите 700, или ще получаваш 539 лева.
Ако ти си съгласен с това, мислиш ли, че на работодателя ще му се досвидеят 30-те лева?
Аз като работник си мисля така.Отивам при работодателя и той ми казва ще получаваш 700 лева ,ти ще плащаш толкова данъци аз толкова ,разбира се по закон както е ,теглим чертата накрая ,подписваме договорите и почвам всеки месец да се разписвам на ведомост по договора .Разбира се работя за това което ме е наел ,съвестно без лъжа и измама от моя страна.Простичко, но не изпълнимо в България.
Ако уговорената сума е 700 лева, работникът трябва да получи 539 лева. Т.е. работникът също трябва да изпълни своите задължения за своето си осигуряване. Договарят се двамата за 700 лева заплата. Обявяват я в трудовия договор. След което работодателят харчи месечно 829,50 лева, а работникът получава чисто 539 лева. Ако законът трябва да влезе в сила - това е схемата.
Същият случай - ако са се разбрали за 700 лева заплата, обаче в трудовия договор пише 240 лева, тогава работодателят харчи месечно 799,60 лева - само с 30 лева по-малко от предишния пример. Само че на работодателя - ако в договора са вписани 700 лева, тогава 700 лева са му разход, а не 240 лева, т.е. той губи от цялата работа (понеже данък печалба за разликата между 700 и 240 лева е 46 лева, т.е. работодателят губи 16 лева, ако работникът не се осигурява реално).
Май зле обяснявам днес. Ако този работник от конкретния пример се осигурява на минимална заплата, то е, защото не е навит да получава 539 лева, т.е. да си довнася това, което трябва да довнася по закон, ако заплатата е записана в трудовия договор като 700 лева.
Ген идеята беше да обърна внимание, че "спестяващата система" си има цена. За работника - това е цената риска на "устния" договор, която може да стигне и 100% загуба. За работодателя - това е цената на управелнието на още едно предприятие със същия брой работници + риска НАП да му го намерят това второто и като се случи да загуби 100%. Според мен и за двете страни ще е И по-просто И по-евтино да карат по правилата. Питала съм се много пъти защо не го правят. И все опирам до "диваци и варвари" в разни форми. Отделна и за друг пост тема е, че принципно отношенията между работотдатели и работници в България вървят трудно, не само защото има работотдатели диваци, а и защото работниците са в 50%+1 убедени, че работатделите не работят, а само получават.
А това, което ти наричаш "уловка", ще ме извиниш, си е дефицит на обща култура и средно образование. Работодателят договаря с теб заплата и пишете в договора какво сте договорили. Върху точно тази договорена заплата ти дължиш определено количество осигуровки и данък върху дохода и той дължи определено количество осигуровки. Две страни сте равностойни в перговорите. От къде и защо работодателят ти да знае, че ти не знаеш колко държавата ти е определила да плащаш осигуровки и или данъци за своя сметка? Каква уловка? Какво печели работодателя ти от т.нар. уловка?
Твърдя ,че голям процент от фирмите особено строителните (по разни скатани обекти) не сключват договори и не осигуряват работниците.
Бруто и нето са ми известни от "пантивека".
Твърдя, че много работодатели наемат работници на "изпитателен срок"(напр. месец) без договор, след което ги гонят (не са доволни)без да заплатят и назначават следващите за месец.
" На старини- достойна пенсия" В коя държава? Колко ще дочакаме старини? Какво се случва с пенсионните фондове? В държава, в която всяко правителство прави реформи на законите на предишното и ситуацията се мени , каква е вероятността ситуацията след 30г. да е същата? Инфлацията? Предишните поколения , работили само в държ. сектор каква пенсия получават? Адекватна ли е тяхната пенсия на средната за Европа? Мога да питам до безкрай, но КОГО? Може би Лещарски или някоя врачка......Сигурно ще предскажат какво ще стане с българите при тези темпове на емиграция, ниска раждаемост и висока смъртност!
Лошото е, че не само в БГ- изобщо в Европа народът застарява, и следователно все повече хора ще чакат на все по-малко работещи. Обаче - каквото за цяло село, това и за гол Хасан.
За емиграцията - природата не търпи празно пространство. Ако българите продължат да заминават (за сега май повече се връщат), мястото им ще се заеме от други народи: китайци някакви, виетнамци и какви ли не. Това е положението.
Не трябва да ходиш с договора на пешо в нап. Щото не го наемаш по трудово, а по гражданско правоотношение. Същото може да стане и след два месеца и в същия месец. И пак няма да ходиш в нап. И като се абонираш за услугите на пешо и почнеш да му пращаш месечен абонамент - пак няма да ходиш в нап с договора за абонамента. А пешо ако плаща, си плаща всичките осигуровки и данъци сам. щото е самоосигуряващо се лице.
И договор се пише не само заради парите. Пише се заради поне две още толкова важни неща - заради сроковете и задълженията на страните.
Добре че идва младото поколение. Колкото и трески да има за дялане - поне това с договорите соковете задължениея и цените според моят опит му е даста ясно. Зарадти този пост проверих - подписала съм за три години граждански договори с 58 души и трудови с 4-ма. Мога да ви гарантирам, че всичките 12 души на възраст 22-26 г. от тези 62 души си прочетоха договорите до последната запетая и си четат всяка сметка за изплатени суми така. От останалите половината даже и цената не погледнаха, дали е същата като договорената.
То е като с пушенето. Ще спрат тъпите "спестяващи" схеми. Само, че толкова бавно, колкото е нужно да се сменят поколенията.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...