АРХИВИТЕ СА ЖИВИ-24-годишният Тодор Дечев осъден на смърт заради кощунството

 Гавра с гроба на Людмила Живкова завършва с разстрел
Кои са скандалните случаи в историята на ДС, които все още не са известни на широката общественост? В архивите има десетки случаи,  които не са разрешени или пък са завършили с твърде крайно наказание. Те са плод на страха на големците, че "капиталистите" бдят и искат да подкопаят социалистическия морал.

Някои от тези престъпления са извършвани злонамерено с цел хората от т.нар. простолюдие да се противопоставят на властта.

Други пък са плод на случайност, в която не може да се търси никаква политическа диверсия. Сред най-интересните случаи, засекретени в бюлетините на МВР, е гаврата с гроба на Людмила Живкова през 1984 г.Не мога да си спомня, защо ви интересува? В съдебния архив има всичко, свързано с това дело. Имам стотици дела, не мога да ги помня". Това каза пред "Монитор" Димитър Попов, настоящ адвокат и бивш съдия, по повод негов казус от далечната 1984 г.

    
На 27 юни 1984 г., след полунощ, е нападнат постовият войник Милчо Милев, охраняващ сградата на Противопожарната охрана на ул. "Екзарх Йосиф". Нападателят го подминава, обръща се рязко и го удря по главата. При удара Милев пада, изпуска служебния си автомат "Калашников", зареден с пълнител с халосни патрони, непознатият го грабва и побягва. Войникът е откаран в "Пирогов" със счупен череп и само навременната намеса на лекарския екип успява да спаси живота му. Дръзкото нападение шокира органите на реда, вдига се цялата Народна милиция. По случая се работи усилено с месеци, но без резултат - извършителят сякаш е потънал вдън земя.

По-рано същата вечер, в квартал "Хаджи Димитър", е нападнат милиционерът Веселин Веселинов. Изневиделица някой му нанася силен удар в дясното рамо, след това в лявото. Изненадан и уплашен, той побягва и посяга към кобура си да извади пистолета. Нападателят се стряска и хуква да бяга. И този случай е отразен в служебния бюлетин и е поставен на вниманието на всички служби на МВР.

Междувременно в секретните бюлетини на МВР е отразено, че на 26.06.1984 г. е извършено дръзко нападение на гроба на покойната Людмила Живкова. Деянието е квалифицирано като "кощунство". След покушението гробът е заграден, забранено е на гражданите да минават оттам и  месеци наред  бдят секретни  постове.

Лично Тодор Живков изисква от службите да види този, който се е подиграл с паметта на покойната му дъщеря. За залавянето на злосторника са впрегнати всички сили на ДС и милицията.

Дали по случайност, или по ирония на съдбата, точно на петия месец след гореспоменатите случаи, милицията арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Привечер младежът е спрян в подлеза на НДК за документна проверка. Когато вижда приближаващите се към него служители на реда, той тръгва да бяга. Следва кратка схватка, Дечев оказва яростна съпротива, но накрая е обезвреден, задържан и предаден на следствените органи. У него е намерен, скрит под шлифера му, автомат "Калашников", зареден с бойни патрони. От тук нататък събитията се развиват в съвсем неочаквана насока.

По време на разпитите Дечев признава, че именно той е нападнал войника на 27 юни. Работел като шофьор в АП "Малашевци", парите не му стигали, имал купища неплатени сметки. Току-що сгоден за голямата си любов Цветанка, Дечев е воден от идеята да извърши голям удар, да ограби някоя каса или банка и да оправи положението си. За целта обаче му е необходимо оръжие. След нападението, снабден с надеждния "Калашников", Тодор преработва халосните патрони в бойни. За сигурност и самочувствие отива в гората над Драгалевци и изстрелва два от патроните в едно буково дърво - опитът е сполучлив, оръжието действа.

Когато на 18 ноември се ражда синът му, Дечев решава, че моментът е дошъл. Осем дни по-късно, след почерпка с приятели, добил кураж от изпития алкохол, той се приготвя да извърши грабежа. Изважда скрития автомат "Калашников" и го зарежда. Екипира се със скиорска шапка, премята през врата си предварително направената от бикините на жена му черна маска и се запътва към кафе "Еспресо" в подлеза за НДК. Надява се, че оборотът е голям. Именно там е и заловен от органите на реда.

Веднага щом излиза от кома, нападнатият през лятото войник Милев дава подробни показания пред следствието. По време на разпитите той разказва, че нападателят му прилича на главния герой от известния по онова време филм "Комбина" -  актьора Иван Иванов

По време на разпитите Дечев споменава, че в деня на нападението е минал и през гробищата. Какво е правил там, не уточнява. Впоследствие следователят се сеща, че именно в този ден е извършено и кощунството на гроба на Людмила Живкова.

Междувременно при обиск в квартирата на Дечев е намерен личният му дневник, в който е записано: "Остарях твърде млад. Всичко загуби смисъл. Не вярвам в никой и в нищо... Всичко е лъжа и измама. Как искам да съм дете, вярващо в живота, в прогреса, в държавата, във всичко. Кажи какво да направя, о, природо! Положението ми е безизходно. Не умирам от глад, а така страшно ме боли тук, отвътре, не издържам повече. Аз се чувствам роб на човеците, наречени "комунисти", с провиснали шкембенца, но с авторитетни муцуни. Това са един вид мошеници, дупедавци, педерасти, които не заслужават нищо друго освен огън, бавна, изгаряща смърт...".

Интуицията на следователя му подсказва - от ненавистта към политическия строй, през нападението над войника, до съвпадението в датите - и историята започва да се разплита.

Дечев разказва как във въпросния ден отива на Централни гробища, там изпива бутилка коняк "Слънчев бряг" за смелост. В един момент  забелязва, че седи върху гроба на някакъв турчин. "Де да знам какво ми стана. Обзе ме ярост към тоя Юсуф. Скочих и ритнах паметната плоча... след това отидох при друга плоча, при трета, при четвърта... Аз мразя турците", обяснява той пред следователя.

      
В крайна сметка Дечев признава, че се е озовал на гроба на Людмила Живкова:

"Опитах се да го  бутна с крак,

но не успях. След това се опитах да вдигна една мраморна ваза, много тежка... Изпуснах я и тя се претърколи... Исках с тая ваза да ударя бюста на Людмила Живкова, но не можах да я вдигна... Тогава взех една тротоарна плоча и ударих бюста по главата. Плочата се счупи... Докато удрях барелефа на Людмила Живкова... в злобата си виках (не много силно): "Престъпници сте всички, мошеници сте всички!". Имах предвид Людмила Живкова, разни партийни секретари, разни партийци", развълнувано продължава разказа си Дечев. "С това си подписах смъртната присъда, нали?", отронва след кратка пауза. Съвършено правилно...

Между ходенето на гробищата и нападението на войника след полунощ, в обясненията на Дечев все още се губят няколко часа. При един от поредните разпити той признава и друго - нападението на милиционера Веселин Веселинов също е негово дело. В хода на разследването по делото се събират и доказателства за още едно провинение пред закона - валутно престъпление.

Обвинителната реч на прокурора пред съда гласи следното: "Без каквото и да било основание, Тодор Дечев, явно под влияние на буржоазната идеология, е приел само някои отрицателни страни от живота в нашата страна. Своите декадентски настроения, идеи и чувства не споделя с никого, а отразява в своя бележник. У него не е имало място за никакви ценности - материални и морални... Житейската му карта е ясна - живее на квартира под наем, получава нормално трудово възнаграждение.. Така, както десетки хиляди хора се задоволяват с подобно положение... Така е трябвало да постъпи и той... За мен, макар учудващо, той се е оформил като човек с човеконенавистни чувства. Подсъдимият, изпълнен с егоизъм, признава само себе си - заслужава ли да живее? Кой може да гарантира, че след 15, след 20 години няма да извърши същото...".