Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Какво спасение! Снегът вали
и на душата ми е бяло, бяло...
От черни истини не ме боли,
светът е сякаш под венчално вало.
Гръм удари.Вятър писна.
Цвят покапа - тих и бял.
Дъжд се сипна, ядно плисна
тротоара онемял.
Птица викна.Стон изхлипа.
най - после се срещнах със себе си.
Бях смешно ударена.
Облизах си жалките рани
и страшно заплаках.
Разтопиха се видимите планини
Отива си денят като обиден пътник
и чувствата стъписани в нозете му лежат,
изтръпнали от чакане.И ядните му стъпки
отдръпват страстите.Отива си денят
и аз като излъгано дете заплаквам
пред тоя край - акациево тих.
Все пак благодаря ти, гневно чакане,
приятелите днес си преброих.
ДО ТУК Е БЯЛО, нататък - черно.
Как искам само да бъде Вчера!
Да си повярвам, щом се излъжа,
че ще почукаш, че съм ти нужна.
До тук е Някак.Нататък - трудно.
Танцуваше виното в лудия пулс на кръвта и струните късаха голия бент на нощта в бедрата на нежнокрасиви жени. Кръстосваха бяг светлините на синьозелени лъжи
Танцуваше виното в лудия пулс на кръвта
и струните късаха голия бент на нощта
в бедрата на нежнокрасиви жени.
Кръстосваха бяг светлините на синьозелени лъжи