Преди да започна тези последна публикация за гостуването ми в Бачково, проследявайки посещенията и липсата на коментари разбирам ,че вероятно не съм попаднал на мястото. Малко хора  се интересуват от това или просто с писането нещо куца, но това са възможностите ми за сега .

  Красивото приказване може би дава шанс, както и интересната тема . Но проследявайки обстановката ,общото състояние на нещата ,аз все повече се уверявам в правилния и навременен избор да пристъпя към осъществяването на такъв проект.

   Ако се провалят и последните ми надежди за намиране на съмишленици или хора ,които правят сега подобни неща тук ,поне ще ми остане тръпката от споделянето. Защото това е както да говориш на кучето си или да си бъбриш с този от огледалотоJ. Може да е изпращала работа, но ми е приятно да видя как съм успял да предам тук онова ,което ме вълнува...

 Посещението ни в Бачково бе вече към края си. Чичо Митко сподели с мен ,че е грешка да се поставя като условие цели 5 декара за обработка по мярка 214. Просто всичко е по-различно когато се започва. Изключително труден е този начален етап. Много големи са разходите за подготвянето на мястото  ,както и труда .От друга страна има дълъг период на подобрение  на земята и нейното съживяване. И точно в този период, когато стопанина има най-много нужда от помощ и съдействие , последните са обвързани с ред условия , които не винаги е възможно да се изпълнят и то напълно.       Мерките са направени така ,че сякаш са предназначени за банда отявлени крадци и мошеници или хора, които се чудят къде и в какъв бизнес да си завъртят парите .А не за оцеляване ,не за оживяване. Това е нечистоплътно и мерзко отношение към едно цяло поколение, надяващо се на своите немалко, но последни сили .Това за мене е опит да се заличи надеждата и вярата. Това е пренебрежението на властта към „МАТЕРИАЛА”...”Копайте там картофи...”

 Чичо Митко спомена ,че не получава помощ по нито една мярка и това е свързано с малкото декари ,които обработва. Но това не го е спряло. Напротив ,дало му е още по-голяма увереност и самочувствие в работата.

  Както ще чуете и от интервюто което ви давам тук с чичоМитко ,всичко това не изисква професионални или академични знания ,а любов и желание да се научим или по -точно да си припомним онова ,което сме забравили.

Има и нещо друго ,което Филип споменава в своята лекция за устойчивото развитие в земеделието, а именно ,че заедно с културните и други ценности ,заедно със старите хора си отиват и дълго прилагани практики, знания и безценен опит, който изчезва отхвърлен и ненужен. Това не може да се нарече кръговрат на живота. Това се нарича отродяване на хората от всичко онова ,което по наследство им принадлежи.

   Ние не пазим нищо ,което в момента не ни трябва и не получаваме печалба от него. Нашата култура и ценности се въртят около бакалията, училището, дискотеката и моловете. И тъй като не знаем какво имаме и още повече ,как можем да го ползваме или „осребрим”- ние нямаме нищо. Или то е само с лъскави етикети и чужди надписи.

  Айде стига политика и философия. И сега преди да приключа с тази публикация гледам записките си и идвам до една мисъл. Защо дойдох в Бачково? Отговора е прост. Защото не вярвах. Признавам си го.  Земята...Какво знам аз за земята. Това  е една магическа и силна , търпелива майка на всички нас.

  Следващата публикация ще разкажа за проекта в действия . Това са моите първи посещения на мястото, наблюденията ми там и вариантите за започването на проекта.