Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Преди време бях попаднал на едно доста интересно видео от сайта на „Гаричка” ,където освен отличното представяне на това що е Биоактивно земеделие , имаше и покана към всички,които желаят да се запознаят с този необичаен начин на обработка на земята. Става дума за http://gorichka.bg/?p=220 за форум „Храна” 2010 и по специално кликнете на видеото в раздела презентации- Димитър Стоянов(чичо Митко) на тема за биодинамичното земеделие.Там има и други интересни презентации. Сега- малко теория.
Едно е Еко земеделие и еко производство. Това е почти същото земеделие за произодство на продукти предимно за пазара. Но то е „еко”, ако земята и продуктите са сартифицирани от специални сартифициращи организации по европейски стандарт .В такива ферми не се използват масово принципите на съжителствуване на различни култури с диви или полу-диви ,както в биоактивното земеделие и пермакултурата .Еко земеделието е по-близко до традиционното земеделие ,макар че е една стъпка напред от него по отношение на качество на продукцията най-вече.
Биоактивното земеделие е още по-близо до екологичната идея.А пермакултурата е цялостно изградена затворено или полузатворено функционираща система ,която се доближава най-много до обикновената природа, реализирано чрез вид дизайн, който реализира хармония с природата и с човека ,икономия на ресурси и т.н..Това се постига без да се създават противоречия или конкуренция в едно такова многообразно съжителство.
От този клип и от един сайт http://www.solidarno.com/bambuka видях адреса на чичо Митко, взех билети за Пловдив за вечерния влак Проучих как се стига до къщата с бамбука и петък вечерта бяхме на път. Автогара „Родопи” е до самата ЖП гара. От там се качихме на автобус за Смолян,който минава през Бачково и сутринта към 9 часа бяхме вече пристигнали.
Посрещна ни чичо Митко- с приятното излъчване ,строен, което крие възрастта. Къщата на семейство Стоянови е зад реката -от другата страна на главният път. Седнахме за малко за да направим плана. После починахме ,закусихме и след като говорихме на кратко за разни неща свързани с това ,което живо ме интересува ,се отправихме към неговата градина.
Мястото се намира на един сравнително стръмен (по моите наблюдения) югоизточен склон на планината. Почвата е много песъчлива ,бих казал дори бедна. Чичо Митко си е докарал вода до мястото- в планината водата не е проблем. Мястото не се намира сред дивата природа така да се каже ,а почти е обградено от други вилни места .Градината му естествено е разделена на няколко части ,които обхващат три широки тераси .Някъде по средата на градината имаше примерно около 20 до 30 квадратни метра , запълнени от една две купчини масивни камъни. Чичо Митко сподели ,че ще търси решение да ги премахне частично и така да разшири площта си. Около по-голямата грамада камъни имаше къса и тясна пътека до другата част на градината. Бяхме прочели предварително в лунния календар за 2011 година ,че на този ден по това време беше много добро време за плевене и разреждане.
Луната е най-близкото космическо тяло до земята. Тя влияе изключително силно на многобройни процеси и цикли на земята .Също така луната е така да се каже и „посредника” ни и с другите небесни тела .В годишното си придвижване през зодиакалните сектори тя предава влиянието от тях на земята. Нещо като ретланслатор .В тази връзка не мога да не спомена името на Рудолф Щайнер и на неговите лекции пред голяма група земеделци и животновъди през 1924 година. Да се познават концепциите на този велик мислител от началото на миналия век на този етап на нашето развитие става все по-важно .Около това име никога не се е шумяло толкова поне у нас в България .Но има теории на този учен ,които са намерили и все повече намират практическо потвърждения в реалния живот ,така също и в земеделието .Ще говорим за него, за така нареченото устойчиво развитие в друга публикация.
И така обиколихме градината. Зеленчуковата градина ,овошките ,няколкото реда чудесни лози- всичко бе много старателно обмислено .Чичо Митко сподели ,че е заимствал също и от книгите на Курдюмов ,който е събрал като в енциклопедия най-добрите практики на земеделието в Русия от миналия век до сега, както и чужд опит.
Говорихме за „съвместимостта” на едни култури с други и как това съжителство намалява загубите, подсилва растежа.
Стана дума и за чисто физическия контакт човек- растение. Ние имаме био поле, в което носим информация за нашето състояние .Физическият ни контакт с всичко около нас дава на заобикалящата ни биологична и не- биологична среда част от тази енергия като информация. Науката вече е доказал това влияние върху кристали или върху водата . Както например ако подържим известно време чаша вода между дланите си тя се енергира с наша енергия ,така ако докосваме при саденето и т.н. растенията ,те получават информация за нас,от нас и така се оказват най-добри за този ,който ги е посадил...Отговарят най –добре на неговите нужди. Велико нещо е такова земеделието! Например процеса на обилно цъфтене и плодоотдаване не е на базата на отличните условия на развитие. Това плодородие е израз на реакция на неблагоприятни минали условия или действащи такива. Примерно много сурова зима или поредица от силни засушавания.
Всичко ,което е засадено в местото на чичо Митко е реализирано след много добре премислена и старателно организирана подготовка на земята. Фактически върху тази песъчлива и камениста почва ,чрез внасяне на подобрена почва със компост е създадено качествено съвсем нова и много по продуктивна среда за развитие на културите. Терасирането дава възможност да не се получава отмиване на хумоса , да се оползотворява по пълно влагата.
Чичо Митко не използва така масово мулчирането. Беше го направил предимно около дръвчетата. Лозите се подхранваха с вкопан тръбна система за вода и био препарати. За биопрепаратите в този тип земеделие няма да говорим сега. Те са друга тема и не се вместват тук.
Разнообразието на растения и дръвчета обаче не е трайно и надеждно ,ако около тях ,по тях не живеят достатъчно насекоми .Такива ,каквито естествено живеят извън градините. Те обикновено участват в опрашването -пчелите например .Други насекоми пряко или косвено регулират популацията на онези ,които „ядът” ценните за нас растения .Не казвам вредители понеже това е грешно понятие в светлината на цялата еко система ,а така също и за развитието на нашето биоактивно земедели или пермакултура. И тази свързаност на практика излиза извън нашите компетенции и познания ,което е описано от Р.Щайнер в неговите трудове. Иначе ще стане като в анимационното филмче на Доньо Донев-„Тримата глупаци-умно село” където „спасителите” после стават „напаст” и така се върти всичко в кръг...
Монокултурните посеви, такива при които не се допускат други растителни видове ,обикновено са силна примамка и условие за развитие на предимно растения и насекоми ,които така да се каже ги ползват, хранят се от тях, развиват се чрез тях. Такова изобилие от храна ги тласка към мощна популация. Така за да се запази „растението –сирак”-монокултурата , непременно на някакъв етап се налага да се използват препарати. А препаратите имат много и все негативни качества на въздействие ,макар да си вършат до някъде работата. Но се оказва ,че ползите ,са много по-малко в светлината на разбирането за здравословна храна и екология и за поддържане на биоравновесието.
Свършикме с плевенето и разреждането на морковите ,поляхме ги и се прибрахме отново в къщата с бамбука. Хапнахме за обяд и след кратка почивка се събрахме отново в хола за дълъг ,дълъг разговор ,за който ще ви разкажа в следващия пост за да не ви дотягам.
Моля ви (ако ви интересува)да погледнете линковете ,за да добиете представа все пак за какви занимания ви говоря и дали ще ви е интересно да четете по-нататък.
Уважавам и зачитам мнението на всеки .Разбира се ако има въпроси -моля задайте ги. Знам много добре, че има хора между нас ,които са много на „ти” с тази материя.
Затова ще съм много благодарен на всякакви практически съвети в област биоактивно земеделие и пермакултура.
В този блог ще предоставям източници за информация и моята работа в реализирането на проекта „Изгорялата къща”.Ще споделям както наблюдения и последователност в реализирането на проекта ,така и други интересни практики и идеи в това направление. Очаквайте продължение за посещението ми в Бачково.