дневник мои .....

Сетих се снощи за дневника които имах -не бях го отваряла от доста време.Снощи  отворих и.....красота.Като че ли съм коренно различен човек ...В същото време има нещо което което ме кара да да мисля че въпреки всичко дълбоко в себе си съм запазила моето АЗ ......
,,....
Отново броя часовете .Един по един се нижaт като мъниста върху тънка лунна връв.Казвам си че не трябва така да се оплитам сама в собствените си паяжини от мисли.Но уви все така става.Цяла нощ ги заплитам без ред ,без брой,а ноща  ми подава нишка след нишка,всяка с различен цвят,всяка със собствено чувство.Заплитам звездите намиращи се на светлинни години от тук но блещукъщи така сякаш са втъкани в нейната материя на завесата.Вплитам образ след образ.видения,миражи,а нощните звуци отвън вибрират в ъглите на тихата стая и бавно се плъзват край мен.Вплитам и тях а плитката става все по плътна и тежка.Почти мога да я докосна.Материализират се спомени,картини,впечатления,отдавна забравени чувства влетяват в стаята с нощният вятър и духват в очите ми прах от разбити илюзии от собствените ми изстинали шепи.Тогава сълзите препълнили бента на тъжният поглед преливат над стената на подтиснатят стон и се пръсват на хиляди кристални капчици-блестящи и красиви но толкова солени.Часовникът нанизва и последнито мънисто.Огърлицата е вече цяла.И ноща си тръгва доволна нагоре по стъпалата на просветляващият хоризонт.Утрото отново тихичко се вмъква през прозореца мислейки че още спя.А аз го чакам -така седяща на пода до леглото оплетена в мрежа от въпроси останали без отговори които вече и не търся.Отдавна загубих началото и края на тази плетеница.Загубих се в лабиринта на собствените си мисли както впрочем стана и по миналата нощ.Нищо, ше има още много нощи.Сега поне имам две огърлици с мъниста от безсънни часове.Може би един ден ще имам цяла колекция  от такива огърлици....