Размяна

Размяна…

Като всяко дете и аз имах поне дузина мечти…

Най – напред бяха играчките, после мечтаех да бъда кралица от приказки чудни

 за принцеси и пажове.

Следваше  ги цялата ”зоо-градина” от хамстери, котета, кучета…

Чинно на опашката  бяха  -  телефони, компютри и  разни други ”дранкулки”…

По Коледа ставаха чудеса и  мечтите се сбъдваха…

А после разбрах и научих, че мечтите човек сам трябва да гони и  постига .

До онази Коледа… С тревожния звън на телефона… Още помня  лицето на мама...

В къщи настана суматоха… Спомням си добре и бялата болнична стая…

С  онези хора облечени  в  призрачно бяло, които  говориха нещо тихо  за Тати?

За шосета, мантинели, дървета и прочие …Диагнози, прогнози?!

Мама само стоеше, мълчеше и тихо ревеше…

После Тати се върна у дома  - но вече трудно вървеше.

Все  лежеше, лежеше и  мълчеше, мълчеше…

До вчера той обичаше да се смее някак дълбоко… Отвътре…

Беше влюбен в  живота и това само как  му личеше – щурците в  сърцето му спяха,

 а птиците в джоб му  гнездяха…

Мечтаеше той винаги  дръзко и смело… И по това  аз приличах на него…

Но нещо пречупи крилете… Като на ято разстреляни  птици… в полет !

И  мечтите умряха за Бога! И вече да  мечтая не  мога…

Научих се  Господи, че ти си Велик и можеш да смачкаш всеки, всеки – само за  миг.

Изучих аз  езика на птиците, научих се и да вия и сама като вълчиците…

И с  тях да се моля на  Тебе… Палих ти дори и свещи… Но ти далечен и скрит си остана. И тогава  намразих  живота!

Този вулгарен  простак, беше пресметнал всичко, всичко, до последен петак…

Извадих аз от скрина, любимите кукли…

В ръце  мечтите си взех… и там на най- долният рафт - тях завинаги скрих.

А после самотна и тъжна  по ъглите тъмни в къщи - оцелявах аз от болката скрита,

като смъртно ранена кошута...

Бях жива  между  мъртвите и мъртва  между живите…

И тогава реших… Да  взема стара бутилка и да поставя  мечтите си  в нея!

Ще поставя аз вътре и на Тати  черно – бялата снимка - а на гърба й ще пиша,

накратко и ясно:

До бог Нептун и  морското му царство!

До всички хора  в морето!

СПЕШНО  разменям Недокоснати детски  мечти /моите мечти/ – за частица Надежда

 и прашинки със Вяра!

Желая Ви попътен вятър –от един Дързък Мечтател!

http://www.youtube.com/watch?v=rQKCiuSR2F8#

Яница Кирова

във сумрака
на тъжни нощи и дни,
плаха и съвсем сама
скрита в болката си тиха
все о