Малчо (или Етюд за надеждата)

Аз сЪм Малчо! Ще ходЯ в Града... в голеЕЕмиЯ Град. Ще си намерЯ там работа като певец и ще стана мноООго известен, по цЯлата земЯ. В село все ми се смеЯт и ми казват "Стой си тук, Малчо, и продЪлжавай да си пасеш говедата!". Сега сЪм на гарата, чакам влака за Града. В село обичат да слушат песните ми. КрЪчмарЯт ми плати да пеЯ в неговата крЪчма, та от там сЪбрах пари за билет. Сега чакам. ВлакЪт сЯкаш никога нЯма да дойде, но аз чакам. Вчера, като си купих билет, пЪрвия човек, който срещнах беше Гочо. Той единствен от село е ходил в Града, та от тогава всички го гледаме като най- прЪв мЪдрец. Похвалих му се, а той... сЯкаш вижда кокошка впрегната в каруца... Вика ми"Я не се занасЯй, Малчо. Мислиш ли, че ще оцелееш в Града, в големиЯ Град? Я ми кажи , ти виждал ли си автомобил? А? Кажи де?". Като си помислих тогава, осЪзнах, че не знам какво е това животно дето му викат автомобил, но му отговорих, че това нЯма значение. Той ме потупа по рамото и каза "Ех, Малчо, Малчо. Ти не знаеш нищо. В гарада не е като на село. Там живота е друг, правилата са други. ВЯрвай ми, нЯма да успееш, ще бЪдеш пЪлен провал. Остани си на село да пееш по крЪчмите.". Тези думи още кЪнтЯт в учите ми... "...нЯма да успееш, ще бЪдеш пЪлен провал..."
Защо все смЯтат, че ще се провалЯ, като никой до сега не е опитвал. Глупаво е да се отказваш още в началото, само защото накрая можеш да се провалиш. Това е за страхливци! Ако на света имаше само такива!... Баба нЯмаше да успее да направи крЪстоска между кон и магаре, а Мила си е такова хубаво катЪрче... И автомобил нЯмаше да могат да направЯт хората... Не сЪм чувал автомобили да растат по дЪрветата, а аз добре познавам растениЯта...
Дори и да се провалЯ, поне ще знам че сЪм опитал!..
Човек е голЯм колкото са големи мечтите му! И той трЯбва да ги следва... а иначе.... иначе... за какво да живеем..
А ВЛАКЪТ!!!!
Идвааааааааааа
Отивам В ГрадаАА
В ГолеЕЕмиЯ ГраАААААААААААААААААААААД!!!!