ИмпресиЯ...:)

19 ноември 2007, 13:59 Публикувано в BgLOG | 2 коментара , 600 прочита
Етикети: усмивка, автобусни истории
пак ше си расказвам афтобусните истории... ако сЪбера достатЪчно матриал мога и да сЪздам ноф жанр- афтобусен роман :D
за хората и усмифките ше обеснЯвам....
:)
Имах едно малко участие преди нЯколко дни.И ето ти ситуациЯ....
Както винаги закЪснЯвам. Вали (вЪв Варна от нЯколко дни не е спрЯло да вали:) Чакам на спирката и си казвам "КакЪвто и автобус да дойде- качвам се. Само ДА ДОЙДЕ!". ПоЯви се! Качвам се, бЪркам за стотинки и... ей, онаЯ готината жена (по правилник ги наричат 'билетопродавачи',  хората им викат 'онаЯ'). Да, обаче аз използвах и прилагателното 'готина', защото напоследЪк не сЪм Я засичала, а тЯ определено е от тези, които ще запомниш:) Не.... не защото ти е вдигнала скандал Я за 5 стотинки, Я че си Я настЪпал, Я нещо друго. Точно обратното! СЪмнЯвам се, че като интелектуален потенциал, доходи или семейно положение е по- различна от средностатистически билиетопродавач, но на лицето й винаги грее усмивка... Обичам Я! Всеки пЪт като Я видЯ, денЯт ми се усмихва! Усмивката й е заразителна, още повече, че контрастира на сивото ни ежедневие (визирам пЪтуването с автобус, грубиЯ тон, нервите...).
В друга ситуациЯ, пЪк се оказах в автобус, на който не му вЪрвеше... ЦелиЯт ден се бЯха случвали нЯкакви неблагоприЯтни сЪбитиЯ и след, като една 'любезна' надута дама се скара на жената с билетчетата за нЯкаква дреболиЯ (направо ми идеше да Я ритна през прозореца), чух как една млада жена зад мен се обЪрна кЪм билетопродавачката и с приветлив глас каза (нещо от сорта): "Ами аз искам само да ви пожелаЯ приЯтен ден... виждам, че е голЯма лудница...иии.. да ви варви повече..." и грейнала усмивка за повече настроение!
Много се радвам, че има такива хора...  И аз доста често използвам този номер. Дори и на нЯкой хич да не му е до смЯх.. е, как да не отговориш на усмивката с усмивка.. това е МАГИЯ!

Има една песен за усмивката... не две са! Едната е руска, другата е бЪлгарска... ако ми позволите...
~~~
Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.

Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва,
човека тя привързва към човека.

И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.
~
От улыбки хмурый день светлей
От улыбки в небе радуга проснется
Поделись улыбкою своей
И она к тебе не раз еще вернется
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик
Сонный лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
От улыбки станет всем теплей
И слону и даже маленькой улитке
Так пускай повсюду на земле
Будто лампочки включаются улыбки
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
~~~
МислЯ, че трЯбва да се научим да се наслаждаваме на малките сладки моменти и на самиЯ живот.... Всичко зависи от очилата! (моите са розови!:)

ПП: НевероЯтно е какЪв житейски учител може да бЪде един раздрЪнкан стар автобус. Един миникосмос, сЪбиращ всичките чудеса на света между старите си ламарини и мрЪсните прозорци:)