Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
Здравейте, колеги! Най-глупавото нещо сега в условията на ТОТАЛНА икономическа, нравствена, социална криза ще бъде да се делим на по-по-най,защото рискуваме да изпаднем в ситуацията на буриданово(то) магаре.Ние всички не работим за жалост по никаква система,защото такава ОТДАВНА няма,няма кой да ни изготви НОС(национална образователна стратегия)и оттук нататък всичко е както казваше нашият директор:"Дръж го в мъгла,да му е ясно".Трябва ни ЗАКОН,който да е написан от учители,а не админ.Затова мисля,че е необходимо не да си "мерим" самочувствието,а да застанем ТВЪРДО обединени от благородната си кауза и да си "поискаме" полагащото ни се.
С поздрав и БЪДЕТЕ ЗДРАВИ,СИЛНИ И РАЗУМНИ!
Парадоксът, наречен „буриданово магаре“, не е създаден от самия Жан Буридан. Той е споменат за пръв път от Аристотел, питащ се как куче, изправено пред избора между две еднакво изкушаващи храни, би могло да направи разумен избор между тях.
Буридан не обсъжда този проблем. За сметка на това той е привърженик на моралния детерминизъм, според който, освен в случай на невежество или външни пречки, човек, изправен пред алтернативни действия, винаги би избрал по-доброто. Буридан допуска, че волята би могла да забави избора, за да оцени по-добре възможните последствия от избора. По-късни автори иронизират този възглед, описвайки магаре, което, изправено през две еднакво желани и достъпни купи сено, би умряло от глад, докато обмисля решението си.
Нямате права да коментирате тази публикация.