Второто пришествие v.3

Пиша този пост за трети път, явно на машината просто не й хареса какво бях написал в предните и Firefox успя да crash-не 2 пъти в рамките на 2 часа. Не се беше случвало от месеци, та го приемам като знак от съдбата да пиша малко по-кратко. Ще отбележа само, че предишните постове бяха много по-забавни и съдържаха изречението "Имам и брада, но за съжаление в момента не разговарям с нея". Беше забавно да ги пиша, може би за добре ви е спестено да ги четете.

Тъй, по темата. Аз съм Говньо и вероятно ще остана Говньо още дълго време. Прякорът идва от думите "говедо" и "говно" и се употребява и в ежедневната реч от всички българи, които познавам, включително и майка ми и баща ми, което винаги забавлява външните хора. Ако сте много влюбени в мен можете да ползвате и "гове" или "говенце", както и по-малко нежното "говедо". Пълната ми аристократична титла е Говедозид Великолепни II Светкавицата.

Едно време се подвизавах из същите тези блогове и пишех онанистично-пубертетски разкази за млади перверзници. Експерти са характеризирали работата ми като "порнография", "комплексарска проза" и "ако те видя на улицата ще ти счупя носа". Намира се и по някой хахо, който да ги харесва. Оказва се, че определена група хора всъщност са харесвали тия допотопни писаници (не ги изброявам поименно, за да не ги посрамвам). До толкова се трогнах, че реших да се върна с гръм и трясък, та да напомня на света колко съм неприятен всъщност.

Оказа се, че старите ми писания са изчезнали, по всяка вероятност изтрити от самия мен. Вероятно причината е новата добавка към пиянския ми репертоар, в частност - деструктивният гняв, поради който от време на време просто унищожавам всичко по пътя си, включае и разни дигитални обекти. Ситуацията обаче ще бъде поправена до два месеца, когато ще си се прибера във Варна и ще издиря архивните копия на тия трудове, които ще бъдат качени на govnyo.org, за регистрацията на който така необходим през 21 век домейн съм вечно (3-4 бири) задължен на Иван.

Сигурно ще ви разочаровам, но е малко вероятно да видите каквато и да е есеистична или чисто литературна дейност от моя страна. Причината е че в момента поне не пиша. Когато си на 16-17 писането върви като чекиите - юрваш се лесно и крайният резултат е стилистически, но не и смислово, това което всъщност искаш да направиш. На този етап в живота ми е по-скоро като ебането - не го практикувам не понеже не искам, а понеже не мога (хубаво де, мога, просто няма с кой. Надявам се многобройните ми почитателки да не са останали с впечатлението, че на тая още ранна възраст имам някакви еректилни проблеми. Ни най-малко...). Демек ми се пише, но не мога да измисля нищо, за което да си струва да се пише.

Ще се постарая вместо това да пиша на някакви по злободневни теми, давайки отговори на въпроси като "Кой би ебал Вирджиния Улф?" и "Има ли кифла без пълнеж.

Иначе ето ви и дежурният житейски ъпдейт - великите ми планове да ходя в Щатите и да уча "сравнително литературознание" пропаднаха грандиозно и наместо това се оказах в северозападна Англия, в един град от селски тип с голяма катедрала и университет, където усилено се правя, че уча право. Живея в кокетна кочинка на края на същото това село заедно с други хора, които са приятни, забавни, интелигентни, но за съжаление и те са студенти. По-възлови комшии са Сага, който не говори дума английски, и Сами, която е манчестърски сексидол и с чиято коитална соната съм до болка запознат поради картонения характер на стените помежду ни.


Имам и брада, но в момента не разговарям с нея.

P.S. - Просто не издържах...