Станенине, домакине, добри сме ти гости дошли,

добри гости – сурвакари!

Ние идем по пътища стари, чак оттатък Балкана зелен,

откъдето започва България своя пръв, своя изгревен ден.

Носим ек от копита и звуци, дето в Плиска възкръснала чух.

Тези мои другари са внуци на великия хан Аспарух.

Носим песен и поздрав сърдечен, дрянов клон като камъка здрав,

звук от Янтра напевен и вечен, здравец, никнал в пръстта на Преслав.

Вън студът по стъклата е везал студ до студ и перце до перце.

Благославяме тази трапеза със сурвакница пъстра в ръце.

Сурва, сурва година! Мирна, слънчева родина!

Зелен синор, бяло жито, цяло поле плодовито.

От воловци и овчици – все имане, все жълтици!

Житен клас като жълтици, руйно вино във паници!

Като слънце – слънчогледи, мир и сговор със съседи.

И трапеза най-богата, със съседи дружба свята!

Сурва, сурва, честита! С бели грижи, с бяла пита!

С бяло грозде в кошове, с бели, бели грошове!

СУРВА,СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА!

Сурва, весела година, щедра и добра бъди!

И заспалата дружина с песен да събудиш ти!

Като извори да бликнат дружно работа и смях,

като буйна ръж да никнат и успехите у нас!

Кажете, дружина: Да бъде!

Да бъде!

Както грее утрин зорница, както гука напролет гургулица,

тъй весело в този дом да бъде до година, до амина!

Кажете, дружина: Да бъде!

Да бъде!

Сурва, сурва година, до година, до амина!

Ти бъди за нас любима, бодра, весела бъди!

Мир да има, хляб да има, и ракети, и звезди!

Кажете, дружина: Да бъде!

Да бъде!

Шибай, пръчко, не жали, та макар и да боли!

Шибай, здраве пожелай, ха сега, играй!

Сурва,весела година! Едър клас на нива,

голям грозд на лоза, жълт мамул на леса!

Пълна къща с коприна, червена ябълка в градина,

живо, здраво до година, до година, до амина!

За мен

Общности