Всеки е гениален стига да поиска

03 януари 2009, 17:13 Публикувано в Образование | 0 коментара , 237 прочита
Росица АЛЕКСИЕВА, почетен председател на МЕНСА-България:
“Всеки е гениален - стига да поиска”

Може би най-добрият възглед за човешките способности е в Библията. По отношение на талантите‚ тя учи :
1. От онези‚ които са най-надарени‚ най-много ще трябва да се очаква.
2. Мнозинството‚ по-скромно надарени‚ не трябва да пропиляват или прикриват талантите си.

Глобално погледнато‚ тези отделни таланти на огромното мнозинство‚ с общи усилия също така могат да променят света. Без това мнозинство‚ наистина не можем да оцелеем. Трябва само да се окуражи отделния човек‚ за да развие таланта си‚ колкото и малък да е той. Просто трябва да се дръпне “събуждащата струна”! Не напразно една от книгите на Тони Бъзън (“С главата напред”) има подзаглавие “Всеки е гениален - стига да поиска”.
Психолозите отделят аналитичната интелигентност от творческата‚ така както са разделени в двете полукълба на човешкия мозък - лявото (за логика и разум) и дясното (за емоция и творчество). Ако едното е свързано с асоциативното мислене и словесни възможности‚ то другото е на пространствените представи и зрителни възприятия. Често едното полукълбо е по-развито от другото‚ но понякога могат да бъдат изравнени. Последното се потвърждава от проведени тестове сред членове на МЕНСА (организацията на хора с висок коефициент на интелигентност)‚ които показват еднакви параметри и за двете полукълба.
За творчески способности и тяхното измерване (“психометрията” се е отделила от психологията като наука‚ както пък тя - от философията) се заговори напоследък‚ като необходимо допълнение към коефициента за интелигентност (КИ) и емоционалност (КЕ). Това е т.н. “зрителна” или “пространствена” интелигентност. Човешкият мозък с лекота откликва на творческия потенциал на въображението‚ като използва всички сетива (вкус‚ допир‚ мирис‚ слух‚ зрение). Точно този подсъзнателен творчески процес може да се стимулира. Образите съществуват - те просто трябва да се свържат помежду им. Човек просто трябва да се научи максимално да използва сетивата си‚ за да твори.

Техниките за творческо мислене отключват един безкраен потенциал на човешкия мозък. Съставките на творческите усилия включват :
природа (в нея съществуват много образци!)‚
хумор (не всичко трябва да се приема насериозно!)‚
знания (предварително натрупана информация да се свърже помежду си!)‚
памет (най-мощното средство на мозъка‚ което може да се тренира!)‚
интелигентност (силата й е в комбинирането на няколко типа!)‚
умения (механично боравене и съчетаване на изкуство с наука!).

Съществуващото ниво на творческа интелигентност се установява по следните показатели :
любопитство‚ инициативност‚ интуиция‚ предпазливост‚ поемане на риск‚ самоувереност‚ гъвкавост и т.н.
Бъдещето принадлежи на КОНКУРЕНТНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ или на ПРИЛОЖЕНАТА(РЕАЛИЗИРАНА) ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Както в науката се налагат все повече и повече “между-дисциплинарните” постижения‚ така и стремежът към съчетаване на повече видове интелигентност ще се налага през 21в. За да се догони бързо променящия се външен свят‚ за да се придвижи прогресът още по-напред‚ в полза на човечеството.
Човешката душа крие много тайни. Психолозите са в помощ на хората‚ не само за да решават проблеми‚ но и за да разкриват скрити умствени способности‚ като ги стимулират и насочват. И тук има вече нововъдена дисциплина - ПЕДОЛОГИЯ (от “педагогика” и “психология”)‚ чиято цел е усъвършенстване и приспособявене на индивида към бързо изменящата се външна среда. Последиците са в полза на цялото човечество.
Всяка интелектуална дейност се състои от действия на приспособяване. Обучението заставя индивида да осъществява това приспособяване‚ подтиква го към действия. Вместо да се обясняват идеи‚ трябва да се накара индивида сам да ги открие. Вместо да се дават указания‚ трябва да се предостави самостоятелност на действията‚ като намесата трябва да бъде само за контрол. Това е т.н. ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ‚ при което конкретни знания не означават повторения на правила и определения‚ а използването на активен метод‚ чрез упражнения и опит.

Прилагането на т.н. УМСТВЕНА “ОРТОПЕДИЯ” е подобно на физическата‚ за да се поправи‚ обработи и укрепи: вниманието‚ паметта‚ възприятията‚ разсъжденията и волята‚ т.е. да се формират умствени способности‚ чрез:
“упражнение на статуята” - дадена поза в неподвижност (до 1 минута)
“упражнение в скорост” - изписване на по-голям брой знаци за 10 сек.
“упражнение в ловкост” - пренасяне на чаша с вода или яйце в лъжица
“упражнение във възприятие” - описване на предмети по памет‚ след разглеждане за 5 сек.

Способностите не се изключват една от друга и винаги може да се срещне всестранно развит ум. Всяко обучение способства за развитието на ума.
Интелигентността е по-обща черта на умствените способности (макар напоследък да се говори за десетина вида!)‚ без да е свързана с определена област. Съществува и “дарба”‚ т.е. творческата възможност да се създаде нещо в областта на изкуствата. Затова‚ Галтън говори за т.н. “наследствена дарба”‚ т.е. талант‚ предаван по семейна линия. Галтън степенува човешката интелигентност‚ като дава графичен израз - камбановидна крива (наречена Гаусова)‚ където мнозинството хора попадат в средата й‚ а колкото повече се отдалечават в двата й края - толкова по-разреден е броят на гениалните (вдясно) и изоставащите (вляво). Като братовчед на Дарвин‚ идеите им за пригодност (т.е. по-надарените са по-пригодни) се преплитат.
Теорията на психологът Гарднър е за множествена интелигентност :
езикова‚ логическа‚ пространствена‚ музикална‚ телесна‚ личностна и др. Той започва със 7 вида (90-те години)‚ но впоследствие добавя и природна и екзистенциална (т.е. креативна).
За да бъде човек творец‚трабвя да е способен да впрегне пълния потенциал на всяка една от видовете интелигентност!