Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Наскоро започнах да препрочитам „Стършел” и го препрочетох. Това не е интересно, но ще споделя подробностите – друг път.
Сега продължих с препрочитането ма библиотеката и стигнах до „Пътя на интуицията”, така че скъпи съблогери, ще се развивам интуитивно и понеже това е бавен процес, ще ви развивам и вас – аз ще пиша, а вие, ако искате четете. А ще пиша, защото интуитивното развитие е свързано с писане, писането, мили хора е самопознание и понеже аз на 37 години още не се познавам докрай, ще ви направя свидетели на по-дълбокото опознаване между Мен и Аз, няма да им позволявам да се договарят, одумват и пазарят – става въпрос за Мен и Аз.
По принцип според инструкциите трябва да пиша с химикал и да се кефя на почерка и душевните си отпадъци, но несподеления мазохизъм не е интересен и затова, ако сте спрели да гледате телевизия можете да погледате сейр с моя душевен стриптийз и дори да си пуснете музика по желание или според случая.
И така спирам с вътрешните уговорки между Мен и Аз и започвам с важните неща.
Първо трябва да дам тържествено обещание, че през следващите дни, месеци, години, век и половина оставащ ми живот ще давам на Себе си, моето трето лице, Мен, Аз, на одушевените и неодушевените, дори, предмети, онова, което винаги съм се оплаквала, че не получавам. Какво е това не знам, защото аз от всичко получавам, а което не получавам мога безсрамно да си го изпрося или нахално да си го взема. АААААААААААА, да. Ставало въпрос за онези неща... ЛЮБОВ, БЕЗКОРИСТЕН ИНТЕРЕС И ВНИМАНИЕ.
Аз и любов. Колко интересно. Все си мисля, че това изобщо не ми е в талантите, не го мога.
Безкористен и интерес са две понятия, които не ми се връзват логично. В смисъл как така хем да е интерес, хем и да е безкористен. За сведение в мъдрата книга няма пример, но някой може да ми подхвърли един.
А това с вниманието, охооооо, някой наоколо да страда от липсата на вниманието ми. Всеки ден цъкам плюсове наред. Аз друг математически знак не познавам, затова като видя плюс винаги го уважавам. Но ако на някой му досаждам, не е лошо да си каже, ще се извиня любезно на плюса и ще отскоча до следващия.
Хайде стига толкова уговорки с Мен, Аз, Себе си и Вас. Време е да обещавам. Обещанието е тържествено и в кавички според книгата с инструкциите. Не знам защо е в кавички, дали защото е тържествено или пък да не е много насериозно, но ще го напиша в кавички.
„Аз, didi_f, се задължавам да се доверявам и да обръщам внимание на фините прозрения, усещания и предчувствия, които ще имам от тук нататък, докато смърта ни раздели Мен, Аз и Себе си. Съгласявам се да участвам 100% в процеса на откриване на по-дълбокото значение във всичко, което забелязвам, и да търся мъдростта в хода на собствения ми живот.”
Сега аз отивам да копая на дълбоко в сънищата, защото пропуснах мъдростта на телевизора, а вие почвайте да участвате на 100% в четенето и обещаването.
Много подходящо, Диди! Цял ден си мисля, че пропускам нещо важно в този живот. Ти ми даде отговора -не се вслушвам в интуицията си и там ми е грешката.Освен това съм пропуснала тържественото обещание-обещавала съм какво ли не,на кого ли не, но на себе си съм пропуснала да обещая:
"Аз, Kopriva, се задължавам да се доверявам и да обръщам внимание на фините прозрения, усещания и предчувствия, които ще имам от тук нататък, докато смърта ни раздели Мен, Аз и Себе си. Съгласявам се да участвам 100% в процеса на откриване на по-дълбокото значение във всичко, което забелязвам, и да търся мъдростта в хода на собствения ми живот.”
Успех със споделения мазохизъм, дано в някакъв момент да стане взаимно удоволствие.
Аз ако не взема химикала и не си за-общувам по този начин с белия лист...не се получава. Пробвала съм - напиша едно и също нещо, по една и съща тема направо с клавиатурата, след това с химикал. Различно е в полза на химикала. Когато пиша с химикал предавам емоция, настроение, освобождавам нещо си, което ме разтоварва...Така че пиши...
Същото е и при общуването ми с книгите. Спомням си едно от последните интервюта с Николай Хайтов. Тогава той каза: Няма нищо по-хубаво на този свят от това, да вземеш една хубава книга, да легнеш на дивана, да се завиеш с родопско одеало и да се пренесеш в един друг свят, сътворен от автора. Да, няма нищо по-хубаво от това. Така че чети. Да не забравиш родопското одеало. То е част от мизансцена на удоволствието от общуването с книгата.
И аз като Коприва ще кажа, че темата на поста ти много ми пасна...А ето и пример за "безкористен интерес":когато питаш някого как е и наистина изслушаш това, което ти казва, а после се опиташ да му съчувстваш, без да му даваш акъл :)...
Чакам с нетърпение повече за този метод с писането!
Sluchaina в библиотеката ми има няколко книги, които не мога да прочета, започвам и спирам, това е една от тях. Започвам я 2-3 пъти и винаги спирам след 20-30 страница, затова реших, пък да я прочета. Дала съм 11 лева за нея и да я гледам на лавицата с книгите толкова години си е предизвикателство. Но на мен не ми е психологически интересна, защото отдавна не вървя по тези пътища, това, което ми е интересно е свързано с темите, които ми предлага за писане. Просто реших да поекспериментирам и да си позапълня времето преди лятното ми емигриране за работа в Гърция.
Kopriva аз най-много обичам работата в моята фирма, която съм си нарекла "И аз съм човек" и много обичам да правя малки жестове към моите три сътрудника - Аз, Мен и Себе си. звучи егоистично, но ако сама не погаля душичката си друг може и да не се досети.
denijane аз до сега не съм стигала до средата. Отказвам се по рано, но сега ще попиша, малко...
daleto аз винаги чета в легнало положение, без родопско одеало, но с дебел шарен китеник върху краката, от родопско. Освен това също обичам да пиша и драскам с химикал, но пиша ужасно грозно и после може да не почета написаното или пък като започна да го преписвам на клавиатурата, така безпощадно редактирам, че първоначалния текст се изгубва напълно,.
manka преди мноооооого години имах здравословен проблем, които разбрах, че не се лекува с 1-2 хапчета, говоря за лек шум на сърцето, които се проявява главно при стрес. За мен не беше лек, защото аз не понасям болка, особено ако не приключва след един аналгин, примерно.
Вие може да го наречете съвпадение, но с излизането от аптеката, точно срещу входа и' на първата маса с книги видях една книжка за йога. Тогава бях чувала за йога и чакри, но нямах предства за какво става въпрос и все пак си я купих. Не разбирайте, че съм започнала да се занимавам с това веднага. Чесно казано никога не го направих сериозно, но прочетох книгата и си пооткраднах някои неща от нея - една диета, която изпълнявах 2 години и няколко упражнения за дишане, които и сега правя понякога, но мнооооооого рядко. Помогнаха ми и въпреки всичко не се задълбочих в тази област. Може би не съм уловила момента...
Дай ми мамо късмет и ме хвърли на смет.Жива и здрава.
Що става дума за другото...вече го пуснах в предишно време във виртуалното...хижа, меча кожа пред камината, що не и чаша червено вино, шампанското няма да върви на кожата...Там родопско одеало няма да върши работа, по-скоро китеник..Забравих камината, задължително запалена...
А за този под одеалото...знае ли човек, важното е в какви очи се оглеждаш и с какви очи те виждат, не гледат...
А що става дума за придумването!? Малко трудно би се случило, ако не искаш да бъдеш придуман, та дори това да се отнася до откриването на глупавата ти страна....
Ха, това е радост голяма!!! Схванахте идеята. Аз наистина обичам себе си и съм в мир и комфорт с всичките си образи, освен това никога, ама никога не се взимам толкова на сериозно, че да не мога да си направя майтап, поне с мен.
НО наистина чета тази книга и не за друго, а защото ми е скучно от телевизия, филми, мнооооооооого умни книги и просто си търся малко забавление, но с елемент на замисляне.
Реших да си поглезя душичката по весел начин.
Ако те наемат за някаква работа, ти се заинтересуваш, свършиш я и после не ти платят - тогава се оказва, че интересът ти е бил именно безкористен.
:)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...