Трябва ли да се нося през живота, живеейки за момента?

Етикети "аз", "мен", "себе си"... : )

Доста навътре приемаш нещата, т.е. интровертни помисли са те полазили. Някак взаимоизключващо си се ми изглежда заглавието... хем живеейки (което приемам за синоним на действието/активността/жаждата за креативност), хем носейки се по течението. Може спокойно да се каже, че живеейки за момента се изкачват Алпите и покоряват житейски върхове. Да живееш,, значи да попиваш с всичките си сетива околният свят приемайки целият нюанс от дъгата емоции. Да не се наслаждаваш на мига, да се страхуваш, да се ограничаваш е тъкмо форма на смъртта която ни ограничава в едно измерение.

Харесвм си една метафора. Живота е водовъртеж в който всички се носим към сигурна гибел. Онези които не се и замислят колко преходен е живота им и очакват нещо само да достигне до тях, вместо да доплуват до него са просто мъртъвци, едни трупи/трупове/пънове/дървета, без капка живот и емоция. Онези които поемат свой собствен път дело на свободната им воля и копнежи биват блъскани тъкмо от споменатите дървета. Аз съм срещал много дървета през живота си. Някой от тях опитваха и да ме завлекат, да ми пакажат пътя на течението в който да се мисли е излишно, защото посоката е предначертана от другиго. Мен не ме устройваше. Жалкото е, че тъкмо тея пънове са безчвствени за молбите или съпротивата ти, защото единственият който може да усети нещо си ти - живият.

Не ми върви мисълта никак... засегна ме някой на лични...

На мен можеш всичко да си кажеш. :)

Тези дни и аз се бях засегнала на някой много лично и поизтрих някои от постовете си и дори мислех да напиша пост за това, но музата ми отиде с мен да бере царевица из бабините ниви. Както и да е.

Този пост е от една поредица свързана с книга за развитие на интуицията. Постовете са упражнения за автоматично писане. Темата е от книгата, но изискването е да пиша каквото ми хрумне без да го препрочитам и без да го редакирам, а темата е само магнит, който да привлече вниманието ми, но понеже аз по натура иронизирам всичко наистина пиша каквото ми хрумне, но има една уловка, пиша през моментите на почивка и единственото, което казвам е че искам да си почина. А иначе имаш право, че постовете са интровертни. Така е. Трябва да са интрувертни. Те са вглеждане в себе си. А иначе грешките си ги знам, както и не съм страхлива или ревлива, аз съм СКОРПИОН все пак, не мога да не обичам себе си и да не уважавам смъртта като преходно състояние на духа - от нея не ме е страх.

Между другото си направил много успешно упражнение по автоматично писане.

П.П. Първият етикет е СКУКА :))))

Ето затова съм го обърнала на естественост и смирение...:)))

А иначе блогът на делфина си го бива, точно си е истински дневник. Ще се поуча от него и може да хапна малко рибка.:)

Ми само в свои плувам, ако не вярваш погледни в онази опция ВРЪЗКИ, още не съм закачила фейсбука, но ако искаш да го модернизираш може и да ти дам координати.

П.П. но като си топваш краченцата в мои води проверявай дали не съм в превълъщение на нещо по първично и не много умно като на акула, примерно, щото в такъв момент може да останеш с по-малко от 4 лапи. Това  не е заплаха, просто приятелски съвет.:)

vorfax, какво е това отношение към моите три същности? :))), Моля, моля, без бацили, аз може да съм си цялата вредна, но чак и бацили, хайде сега?:))))

Момичета и чайка да съм, и сърфист да съм, всичко което не ме затормозява ме кефи, а тези две седмици съм го ударила на почивка и щастие, така че единствената грижа ми е в приятното прекарване. Пожелавам ви го.

А може и наистина да не съм си избистрила погледа към определена цел, защото като се случи да я видя непремено ще я постигна, за сега обаче нямам нищо против малко да се спусна по течението и да се нося без усилия на волята.

То понякога човек трябва да се спусне по течението иначе как ще разбере, че в живота има и благинки. Бе, не може само под строй и право към целта...:)))

Започва се така: излягаш се удобно, затваряш очи, започваш да си представяш най-хубавите неща на света, ако не можеш, опитай изобщо да не мислиш или поне да спреш потока на мисълта за съвсем малко време. Дай си 5 минути, после 10, после колкото имаш нужда, но най важното е когато отовриш очи, за да завоюваш света, кухнята или поне тигана за най-бързо, непремено си кажи: "Аз съм най-силната на света и мога да се справя с това, каквото и да е", после дерзай, но не го превръщай в център на вселената. Повярвай ми домашните любимци не умират, ако няма сготвено една вечер и ти няма да изпуснеш властта над тях, ако пропуснеш да почетеш печката поне една вечер, но усещането, че и ти си ЧОВЕК е на друго ниво. На мен в такива моманти ми става щастливо, защото всички усещат, че и аз съм човек и нЕкак си не могат без мен/манджата. :)))

П.П. Не се подигравам, наистина не готвя всяка вечер, за да им липсва вниманието ми и да проявяват внимание към мен, т.е. да ми сготвят и дори да ми поднесат, защото и аз съм ЧОВЕК. И като кажа, че съм щастлива, когато правя нещастен живота на нЕкои хора - вЕрвайте ми. Мнооооооого помага за моето щастие и най-вече да се нося по течението , безгрижно и дори да си сврукам веселко.