Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Понеже още си тормозя душата с онази книга „Пътят на интуицията”, сега трябва да разкажа 2 случки за интуитивни прозрения. Затова ще разкажа единствения сън, които помня и едно от моите суеверия.
****
Сън или интуиция?
Не мога да разкажа пророчески сън, защото не си помня сънищата, но помня съня, който ми се присъни, когато умря любимото ми куче – коли, което се казваше Люси.
Сънувах я в двора на старата ни къща, как се мотае в каката на един голям бял кон, който падна върху нея и я затисна. Помислих си, че се е разболяла, защото според съновника белият кон означава болест, но после се оказа, че я е блъснал камион. Когато дойдох за първи път в Гърция на работа, оставих кучето при баба ми и докато я разхождала по пътя и’ станало лошо и паднала на земята, за да не я прегази някакъв голям камион, кучето скочило на пътя, за да спре движението и било прегазено. Баба и досега се чуди как едно куче може да има такава чувствителност, че да се пожертва за човек, който дори не му е собственик. Не знам защо се сещам за този сън точно когато трябва да пиша за интуитивни прозрения, но си спомням, че баба ми 2 месеца не ни каза, че кучето е умряло, а у мен имаше някаква вътрешна тежест заради, която почти всеки ден я питах по телефона какво прави Люси?
Суеверие или интуиция?
От опит знам, че в живота ми повечето неща не стават от първия път, затова с времето станах малко суеверна. Като видя две поредни седмици /77/ от номер на кола знам, че нещата няма да стават и обратно, като видя две поредни деветки /99/ ми върви по вода. Това случайност ли е или интуиция? Аз го наричам суеверие, но му вярвам.
Тук може да разкажете нещо за вашите интуитивни прозрения, а аз ще си открадна, което ми хареса.
Аз пък вярвам в телепатията. Всъщност ми се е случвала само с близки хора - и в частност с брат ми, с който се разбираме много добре.
Едната история беше когато аз се прибирах от работа по нощите. Аз си знам - като е късно, си слагам ръката на копчето на телефона (нагласено на номера на някой) и ако ме дострашее или ми се види опасна работата, се обаждам. Така знам, че дори и да стане нещо, онзи отсреща ще разбере и ще се обади където трябва. Пък и възможния престъпник може да се поколебае ако види, че говоря по тел. Та, веднъж така се прибирах вечер. И видях някаква кола, която спира на улицата на 50тина метра пред мен и чака. Не разбрах защо спря и какво става, но знаех, че след малко трябва да мина покрай нея. И нали си знам - вадя телефона и звънвам на брат ми...Той вдигна веднага. Оказа се, че е сънувал някакъв много странен сън. Че хамстера е избягал (тогава имахме хамстер), той го вижда, посяга да го хване и в момента, в който го докосва, в ръката му протича ток и започва да го тресе. Той се събужда от това и ръката му още го боли. В този момент от тоя ток изведнъж го хваща страх за мен и решава да ми се обади да види какво става. Звъннала съм когато той е държал телефона....
Ами да, и аз не знам това дали не е случайност. Иначе този в колата не ме нападна нали. Но вече доста подминала, когато се обърнах да видя дали колата още е там. Там беше и мъжът беше излязъл. Беше се подпрял с две ръце на багажника и ме гледаше.
В събота мъжът ми излезе с колата по обяд. Малко преди това имахме доста оживен спор и той просто тръгна докато аз
приспивах Мартин. Знаех, че трябва да отиде до офиса, за да направи нещо спешно.
Около 40 минути по късно получавам обаждане на мобилния ми от непознат номер. Мъжът говореше на френски или на креолски и не се разбрахме. Стори ми се, че разбрах само името на мъжа ми. Веднага му се обадих и го попитах дали всичко е наред, на което той ми отговори, че не е. Попитах го дали не е станал пътен инцидент и той ми каза - да! И веднага ме попита, откъде зная. Ами не знаех. Интуитивно усетих, че е това. По късно той набра номерът, който ме потърси и се оказа, че е било грешка. Мъжът нито ни познава, нито знае имената ни. Как така ми се е причуло името на мъжа ми не можах да си обясня. Странна работа...
Само две седмици след това се наложи да напусна професията си, след скандал с работодателя и след 14 години работа в една институция.
Аз съм убедена, че има някакви подсещащи моменти в сънищата, но за себе си не съм убедена, че мога винаги да ги разчитам правилно.
Това, че като гледам човек в гръб, той се обръща, и това, че съм отгатвала точната дата на раждане на бебета, вече го писах - доста безсмислени способности.
Когато се безпокоя за децата ми, ей така, без причина ако ме обхване паника, никога не излиза, че е с основание. Така че си знам, че тревогата ми е безпочвена и се тревожа "спокойно". Освен това, ако се тревожа преди изпит или преди изпитание - значи всичко ще мине добре. В колкото по-голяма паника съм, толкова по-добре. А вече тревожно е, ако съм спокойна - тогава нещата се прецакват. :) Също така се прецакват нещата, ако разкажа на някога плановете си: тогава те не се реализират. Да, да - суеверна съм, определено.
Никога не съм имала пророчески сънища. Моите сънища обикновено са красиви, приключенски, понякога летя без усилие и е много приятно. Не държа да го изпробвам в живота. :)
Аз пък имам всякакви сънища - цветни, за любими хора, понякога страшни, дори имам и пророчески. Макар скоро да не ми са се случвали. Докато учех в Техникума, сънувах, че ще ме изпитат по Импулсна и Цифрова техника и дори на кои въпроси. Преговорих си ги точно тях в междучасието и изкарах отличен. А после докато учех в ТУ, много се измъчих с физиката. Преди изпита сънувах, че ще се падне между 5 и 6 въпрос, но не на мен. И точно така се случи - на една група се падна въпрос, обхващащ 5 и 6 въпрос от конспекта, но аз бях в друга група, :))
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...