Разни такива неща

Ако човек няма какво да прави се потопява в света на мрежовата инертност и започва да ровичка из Гуглата, а като му омръзне да тегли музика или филми, защото вече е изгледал всички, се гмурва в разните социални и търговки мрежи, но където и да се гмурне винаги има шанс да попадне на някой, който скучае почти толкова, колкото и аз в момента, т.е. винаги има шанс да попадне на мен. А аз скучая често и най-много скучая, когато някой скучаещ попадне на мен. Няколкогодишният ми стаж на скучаене в социалните мрежи ме научи, че най-лесният начин да се избавя от досадника е като атакувам пръва с питанките и като задавам само въпроси, за които знам, че онзи от другата страна няма вече обиграни/клиширани  отговори.

Разбира се редовно за мен и неочаквано за него е първата въпросителна атака от моя страна:

-         Как ме откри??? Не е като от къде си, на колко си години и тн.???

Е тоя въпрос е много шокиращ, защото откривателя  веднага разбира, че е досаден натрапник и трябва да помисли малко, за да даде достатъчно верен отговор, че да не ме изкуши да му ударя блокбутона. Най-искрено звучи някой синоним на думата случайно, но има варианти от типа, че съм приятел на негов приятел. Това е добра защитна позиция, защото със сигурност не мога да го гътна веднага и трабва да го оставя да поиздевателства над търпението ми. Но това не означава, че няма да спра атаката. Идва любимият ми въпрос:

- Защо ме избра???

Тук става ясно, че ми е харесал снимката.:) Да, ама аз не си слагам снимката навсякъде, така че вероятността да ми е видял снимката е минимална пред тази да ми е видял аватара. Разбира се веднага ми щраква предупредителната крушка, но не мога да не се позаяждам:

-         А къде ми видя снимката???

Тук следват разни определения, които не е етично да пиша, защото не ги казвам на глас, но наум, какво му мисля, жална му майка.

Е, бързо разбирам, че става въпрос за скелета от цветната рентгенова снимка на аватара ми, който показва добра костна структура и мили чувства към статичния начин на живот.   

Разбира се натрапникът веднага иска да види и останалото, под дрехите, но за начало иска актуална снимка с дрехи, щото го е срам да си поиска с без дрехи.:) Той бил не само скучновато тъпичък, но показно свенлив.:)  Разбира се отдавна вече мина времето, когато си изпращах по-младежките снимки, но на днешно време просто няма начин да получи нито една снимка, но може да види из онези сайтове, където съм я качила за всеки случай, обаче преди това няма да е интересно за мен, ако не го попека малко на бавен огън, защото аз не давам без да взема. Та първо да видя натрапника, а после му обяснявам, че ако му пратя моя снимка, това ще изчерпи всичките ни разговори. Тук следва възможно най-тъпият, най-елементарният и най-логичен въпрос от негова страна:

-         Защо???

-          Ми, защото съм стара, грозна и дебела....

На всичкото отгоре съм и искрена, обаче кой да ми вярва, като иска да го лъжа? Ама при мен няма такива номера, защото изискват време и желание за диалог, а аз не лъжа за тези неща, защото не обичам да ми досаждат безкрайно дълго. Просто мразя да си запълвам моментите на скука с бедната фантазия на някой, който търси начин да си загуби времето. Казвам си точните кила, ръст и възраст, защото това са трите задължителни въпроса на всеки интернет- скучняр.:)  и понеже никой не очаква такава откровеност продължава да си настоява за автентична снимка и разбира се получава линк към сайт с нея.  

След няколко минутно разглеждане на 3-4 мой снимки, скучнярът отсреща явно се чуди дали да не изключи компа и да избяга на друга планета, но след около 5 минути идва на себе си и решава да замаже положението с думите, че аз все пак съм хубава жена.

И тук идва още по-големия шок за него:

- Ма аз знам, че съм хубава, родена съм си хубава, само дето не съм красива, слаба и руса, иначе нямам нужда от силикон, щото съм си дошла на този свят благословена с всичко.

Да, но глупавият отсреща не разбира от майтап, ако не му напиша ясно тази дума и започва да ме убеждава, че не е цицоман.

Е, хубаво де, още като ми хареса аватара разбрах, че си кокаломан, но си запазих мисълта за мен. В смисъл, че така и не разбрах от кога мъжете станаха вегетарианци и не си падат по нищо расло на кокал. Сигурно откакто започнаха да правят бибероните от силикон, вместо от онези евтините гумени материали, дето дори и агнетата на дядо ми бъркаха с боската на майка си.:)

Общо взето, ако разговорът не се завърти към манджи, нещата завършват с покана за приятелство в някой сайт, след което двамата не си досаждаме, докато не ми омръзне някои аватар и не реша да го изхвърля от списъка. До сега само един се е възмущавал от решението ми да го премахна, не физически, само визуално, ама тъпанара му тъп ме нарече мамче. Е, аз знам, че има какво да покажа като гръдна обиколка, ама такова скучновато дете не съм кърмила и отглеждала.

 И така всичко си вървеше скучно и тъпо докато един ден не се разрових из профилите на някой „приятели”. Беше приключение.:) Направи ми впечатление как някои „приятели”  си избират „приятел/к/и”. Първият начин е чрез и-меила или по име. Това все още смятам, че е нормалният начин. Понякога взимам за нормално да се открадне някой приятел, който по някаква причина бъде харесан от списъците на други приятели.:) Това съм го правила и тук, в този сайт.  Малко по-странния начин е чрез игричките, които превземат доста сайтове. Играеш - приятел си, не играеш - не си приятел. В bglog.net, защо няма игрички??? Някой път трябва да напиша нещо по този въпрос. Но не сега, защото ще стане твърде дълго нелирическото отклонение.

Обаче по-интересни са КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ НА ДУШИ. Така наричам мъжете, които си избират само жени за приятели или съседи по нет. Когато за първи път се видях в такъв списък направо побеснях. Не толкова, че бях една от 3 000-те в списъка, а че останалите 2 999 си изпращат снимките на този колекционер, и дори си надписват сами имената. До този момент не ми беше хрумвало, че може да има хора, които да искат да бъдат колекционирани, дори не ми беше хрумвало, че такава колекция е възможна. Но свят голям, разнообразен и в него всичко е възможно. :)