Оградите

 

 

Оградите са като границите, те поставят човека в затворено пространство и показват до къде може да стигне и къде не бива да пристъпва. Да, но понякога на човек му се иска да  премине границите и да прескочи оградите. Но колко са хората, които преминават границите, за да отидат на работа – е, сигурно са милиони и всичките емигранти, но колко от тях са готови да прескачат огради, за да отидат на работа?

 Тази година ми се случи и това. Никога до сега не съм мислила, че ще се почувствам виновна затова, че искам да работя, но това лято понякога се чувствам като престъпник, който краде времето за почивка на приятелите си, за да работи. На някой ще му се стори безумно, но аз наистина крада от времето си за почивка, както и от времето за почивка  на моята  приятелката за ходене на допълнителна работа.  

Историята е простичка и напълно безумничка, също като мен.

Както знаете всяко лято ме превзема емиграционната вълна или АЗ я превземам и прекарвам лятото хем на море, хем на работа в Гърция. От 12  години, минус 3 лета за мен,  с майка ми работим в един хотел заедно, а тази година работя  съвсем сама и честно казано нямам някакви непреодолими проблеми нито с шефката, нито с хората наоколо, но имам допълнителна работа, която е огромен проблем за една моята приятелка, която ми помага или където и двете си помагаме да си изкарваме джобни, независими от заплатата.

Тя – приятелката -  работи в съседен хотел и в свободното си време идва да ми помага на допълнителната работа, от която си докарва около 200-300 евро, които и’ покриват квартирата, така че да може да си спести паричките от заплатата. ДА, НО... Нейния шеф не иска ТЯ да работи допълнително, защото иска и ТЯ да стои в неговия хотел по цял ден, както аз стоя на моето работно място денем и нощем. Само че има едно голямо ЧЕ. Аз живея в хотела, където работя и дори и да не искам пак трябва да стоя  в него, а приятелката ми живее в квартира под наем и следователно в свободното си време може да прави каквото си иска, но в работното време шефът и’ създава главоболия. ИИИ започнахме да прескачаме огради, по-точно АЗ започнах да прескачам огради. Целта е като тръгна на допълнителна работа нейния шеф да НЕ ни вижда заедно.

Той – човечецът – не и’ мисли лошото, просто не иска жената да се преуморява, обаче жената, също като мен, в Родината от няколко години е безработна  и като дойде в емигрантство не може да се наработи. И двете тичаме като луди от една работа на друга, но ходим заедно, защото когато човек е в чужбина и чисти хотели или къщи е по-добре да не е сам, заради непредвидени грозни изненади от различен вид. И така на стари години станах чистачка-разбойничка и най-вече станах за смях на цялата махала, защото хората за първи път виждат някой да прескача огради, за да иде на работа ТАЙНО.:)