Майката на моя син

31 август 2012, 18:54 Публикувано в BgLOG | 3 коментара , 484 прочита
Етикети: разказ, книга, човек, хора, герой, сапунен мехур, иконом

Огромната  изящно орнаментирана  дървена врата се отвори тежко с прискърцване и през прага прекрачи премръзналият собственик на голямата нова къща в класически стил. Свали черното си кашмирено палто и белия шал, закачи ги на окачалката до вратата, обърна се и погледа му срещна очите на стария иконом.

-         Добър вечер господин графе – каза напълно равнодушно възрастният човек.

„Добра ли?” – помисли си младият мъж. „Нищо добро не се случва по света, как така вечерта може да е добра?”, а после измърмори - Добър вечер! – и съвсем между другото попита, дори без да го интересува особено – Къде е Дора?

-         Госпожата е в библиотеката. Чете.

„- Даже пък и госпожа... Мис някакъв си плаж или по-точно басейн... и по неволя моя жена за известно време, поне докато е удобно и за двамата - за баща и’ и за майка ми” – мислейки в тази посока графът премина през коридора, после през салона за гости и почука по отворената врата на библиотеката.

-         Да не си решила все пак да завършваш право? – попита мъжът и’ с не малка доза сарказъм в гласа.

-         Аз ще завърша право независимо какво си мислиш ти господинчо.

-         Маноле, ела и обясни на тази префърцунена селяндурка кой и’ плаща висшето, червилото, гащите и дамските превръзки....- със студена усмивка, която повече приличаше на грозна гримаса, младият мъж извика иконома.

Възрастния човек лекичко наведе глава и преди да каже името на Александър Литвинов, Дора вдигна глава от книгата и злобно каза:

-         Баща ми. Ти само обираш лаврите и заблуждаваш хората, че можеш да направиш нещо съществено.

Манол веднага разбра, че е излишен и тихичко се измъкна само и само да не стане жертва на поредната съпружеска престрелка с обидни думи.

-         Така ли? И какво не съм направил до сега за теб? – попита подигравателно мъжът.

Дора изкриви лице в презрителна усмивка и изкрещя без  дори да си даде сметка за това.


П.П. Това е началото на моето чисто новичко сапунено мехурче. Написах около 56 страници, но няма да ги пусна сега, защото няма изчитане, но ще ми е интерсно дали ви е интересно какво не не е направил Александър? -:D