Какво щеше да стане, ако беше нормално да знам всичко и то незабавно?

Сигурно щеше да ми бръмне главата то излишна информация.... Но има неща, които ми се иска да знам незабавно, например, числата от тотото, ако ги знам от време на време мога да си пусна един фиш и да спечеля малко не изработени парички, ще си купя един шезлонг и една кутийка количка и ще посрещам и изпращам слънцето под един кичозен чадър на плажа, то не, че сега не го посрещам и изпращам, но някак ми липсва безгрижния мързел пльоснат на шезлонг. Иначе като се замисля какво точно искам да знам, нещо не се сещам за други неща, то на човек с пари трябват ли му много знания?

А иначе тези знания, които съм понатрупала някак ми стигат, дори са ми в повече, защото не ми се налага да ги ползвам, така докато си режа салатите или докато си мия чиниите не ми се е случвало, да се налага, да им давам дълбокомислени отговори на трудни философски въпроси, нито ми се е налагало да решавам сложни математически задачи  и така като съм се размислила ми идва на ум, че на човек му стига и една бакалска сметка да може да си сметне... Та защо учихме алгоритми в училище? Добре, че така и не ги научих. Все по-често си мисля, че е излишно да си товарям мозъка със съдържанието на разни дебели книги, но нещо този вид спорт не мога да го откажа, заради душевната храна, а аз всичко ще е храна го уважавам и ми лиши на обиколките, но след душевното хранене  е по-добре да ги изтрия с гумичката на забравата, защото това ми е мнооооого излишно, но какво да се прави и съзнанието трябва да се храни, а какво би станало, ако знам всичко?

 Ми не знам, понеже все още знам твърде малко....