Дойдох си

Това още не е заплаха.

Бях решила да ви се похваля, но нещо музата ми отиде на почивка и ме остави сама да мисля какво да напиша, но...


Вече съм в България /от неделя вечерта/.

Но как да се похваля като още от врата вече всички ме питат кога ще си ходя. Дойдох си у дома, не на гости и няма къде да си ходя, защото това ми е дома.

Какви хора живеят около мен? Това е риторичен въпрос.

За най-голяма моя изненада снаха ми и племенника ми не искат и да чуят пак да заминавам, но съседите и познатите ми нямат търпение да изчезна, а съм съвсем сигурна, че през последните 3-4 месеца не съм обидила никой.

 Защо толкова много хора си въобразяват, че мястото ми не е в нашия малък град?!

 Аз пък сега никъде не искам да ходя. Искам си моята къща, моята стая, моето легло с моята възглавница....

Колко ли разочаровам всичките си изпращачи?!!!

А мога дори и неприятно да ги изненадам, защото си търся работа и ако си намеря ще се разчуе и по селата...



П.П. Не се чувствайте длъжни да ми отговаряте. Сигурно е неестествено човек да се връща за дълго от емиграция и затова хората с бедна фантазия си мислят, че е невъзможно....