Да се похваля...

 Да се похваля ли или да ревна? Това е въпросът, защото ако не ми беше смешно, щях да ревна. Помните ли поста ми за пощата?

 Питам, защото за мен остава незабравим. Тогава споменах, че ще се жалвам до всички инстанции, заради неадекватния охранител, който се изживява като бранител пред всяка бабичка, а на мен само бериерна такса не ми поиска... И се жалвах. Жалвах се до всякъде където се сетих. Оревах всички шефски канцеларии, т.е. офиси.

По интересното е че започнаха да ми отговарят. А отговорите са все в стил;"Дойдох, видях, измих си ръцете", т.е. направили проверка и никакви последствия.

Излиза, че охранител има и ще има, но той, видите ли, не е техен служител и може да си прави каквото си поиска, защото само му е обяснено, че трябва да си изпълнява точно и професионално служебните задължения, но какви са те скоро няма да се разбере, защото, както казах той не е служител на пощата.

А иначе ме уведомяват, че било усигурено отоплено място за чакане, където пенсионерите да изчакват, докато в пощата ги обслужват по 4-5 в една редичка и само на едното гише, а на останалите две гишета служителките ще чешат вълна, докато не пенсионерите, като мен, чакат пенсионерите, като баба ми, да си вземат пенсиите.:)))  Та затова искам да кажа на всички, които очакват матреничка от мен:"Има да чакате! Щото аз чакам пенсионерите да си вземат пенсиите, след това ще изчакам и безработните да си вземат обезщетенията и ако някога ми дойде реда може да се добера до гишето за писма, на което ходя само аз и съм сигурна, че там няма опашка, защото само аз в моя град  още пускам писма по този биткаджииски начин. "

Та сега какво, да рева ли или да се смея?