Kyv e toq ezik???

 

 

Все по-често започнах да казвам на разни познати хора, че ако ме търсят в интернет  по аватара ще ме познаят. Обаче все повече юзъри от тук от там почнаха да харесват аватара ми повече от мен, та по аватара, по аватара и при мен. Така понякога заради пустия му аватар трябва да изтърпявам такива мисловни наказания, каквито и средновековната инквизиция не е познавала. Наскоро, да кажем преди 2-3 месеца, за аватара ми се залепи някакво хлапе.

Те, татковците, ясно – ловци, чудят се на кой да се залепят, но и невръстните им отрочета ловци и те за кокал се борят и от кокал на кокал, та на моя скелет се лепват. И като се лепнат непременно  се завързва една словесна борба дето и на татковците интернетни ловци не им хрумва да си помислят, че е възможна.

 

Разбира се аз започвам с любимия ми въпрос:

-         Как ме откри???

       

А хлапето отсреща ми отговаря:

 - Ми хареса ми твоята снимка.

 

- Аха, да разбирам ли, че става въпрос за аватара?

 

Тук идва кратък миг на учудване преди следващия тъп въпрос:

-         Какво е това???

-          Ми онова дето мяза на цветна рентгенова снимка със скелет и стол.

-         ААААА, да. Точно затова те избрах.

 

Е хубаво де, избрал си ме, ама като избираш не се ли запитваш дали искам да ме избираш или и ти като татко ти аватар да мине, друг да дойде. Както и да е, понякога несподелените мисли са по-интересни от безинтересните разговори. НО... Едно изненадващо голямо Но се появява в мислите ми след като малкият интернет ловец ме пита:

- Ти защо ми пишеш на български???

 

Най-простия възможен отговор и разбира се най-разбираем ми се вижда:

-         Ми защото съм българка. Ти на какъв език искаш да ти пиша???

-         Ами, ако може на английски.

 

Ха сега и английски трябва да уча заради един досадник. Да ама изучаването на чужди езици не е толкова скоростен процес, затова веднага се обръщам към моята добра приятелка Гуглата и нейния преводач. Скачам  в iGoogle влизам в света на преводача набързо си превеждам нещо просто и звучно по английски, после бързо го копи-пействам към малкия ловец и той вижда едно мъдро английско изречение:

 

-          How are you???

А  отсреща  малкият досадник ми задава най-смешния въпрос, който някога някой ми е задавал:

 

- Kyv e toq ezik???

 

- Ами английски. Поне Гуглата е сигурна, че това е английски език.

- Аха, ама аз не знам такъв английски – ми отговаря хлапето.

 

Ето този отговор ме предизвика:

-          А има ли друг английски? Защото, ако има аз нещо съм изпуснала в инфото за езиците.

Изглежда вече децата си мислят, че латинската азбука е английска, а всичко написано с нея е английски език, дори и думите да са български. Освен, ако има друг английски, за който аз да не знам? Струва ми се, че и Гуглата не знае друг английски, но явно децата вече са го измислили. Аз, обаче, нямах шанс да разбера, защото човечето отсреща смени темата.

 

Явно малкият ловец вече загрял до червено,  че не си пише с тъпачката от съседния чин, но много мъдро се сети да попита:

-          Ти на колко си години???

-          Е, очевидно не съм от твоя клас, дори не съм от класа на баща ти, но според мен като се закачваш на разговор с непознат е хубаво първо да разбереш, че не си купувате баничка от една и съща будка, а след това да водиш дебати за езиковото разнообразие по света и в интернет.