Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Обичате ли приказки? Е и да не обичате ще ви разкажа оше една. Знам я от дядо ми. Беше му от любимите. Бях забравила да я публикувам и днес случайно я изрових от моя лап. Написах я преди доста време, но чак сега и' дойде времето да бъде прочетена. А за забравилите другата приказка на дядо ми може да си я припомните тук. Не знам дали си ги е измислил сам или са някакви народни приказки, но той ми ги разказваше много често и на мен ми харесваха, защото бяха различни. Не приказките на Ш. Перо или на братя Грим, просто приказките на дядо. :) *** Ималo едно време един баща, който преди да умре казал на сина си: - Аз си отивам, а няма какво да ти оставя затова ще ти кажа няколко неща, които искам винаги да спазваш: Когато си избираш жена, не я гледай как изглежда през деня, защото тогава всички изглеждат красиви, а я гледай как изглежда сутрин, тогава всички са еднакви и като си избереш правилната жена, никога не споделяй с нея тайните си, защото те – жените - не пазят тайни; Когато си избираш приятели не ги гледай колко са добри, когато сте на масата, а ги гледай колко са добри, когато си на бесилката и никога не се сприятелявай с полицай, защото той може да те обеси, но не и да те спаси; Бъди винаги щедър и помагай на хората в нужда, но никога не давай пари назаем на циганин, защото той никога няма да ти е благодарен и ще направи всичко възможно да не ти ги върне, дори ще те предаде и ще излъже, за да не ти се издължи. Умрял бащата и оставил сина си да живее според заветите му. А сина тръгнал да си търси жена. Обикалял от село на село и от къща на къща и виждал чудно хубави жени, пременени и издокарани, една от друга по-хубави и тогава решил да наруши всички бащини завети. Харесал си най-хубавата от тях и се сприятелил с нейния брат, който бил местният полицай. Станали добри приятели – ходели си на гости, помагали си и в кръчмата си пиели заедно. Дори нашия момък давал пари на заем на всеки, който се нуждаел, че и на местния циганин. Но една сутрин отишъл рано до приятеля си, потропал на вратата и му отворила жената, а тя същата като неговата благоверна – несресана и неизмита. Няма разлика – като сестра близначка. Седнал човека и за първи път се замислил за думите на баща му, който някога, много отдавна му казал, че всички жени са еднакви рано сутринта. Помислил, помислил и решил да провери и другите завети. Отишъл си в къщи, заклал прасето, скрил го в мазето и с изцапани от кръвта ръце влязъл в къщата си. Като го видяла жена му се изплашила и го попитала: - Какво е станало, защо си целия в кръв? - Ами, защото извърших убийство- отговорил и’ той – но това трябва да е тайна и ти не трябва да я споделяш с никой. Жената веднага му помогнала да си измие ръцете и да се преоблече, скрила дрехите му и хукнала към къщата на баща си, за да сподели тайната с майка си и със снаха си, а снахата пък с мъжа си и после с цялата махала. Свечерило се. Тъкмо семейството на ”убиеца” седнало да вечеря и на вратата се потропало. Полицаят – най-добрият му приятел и брат на жена му - го арестувал, за убийството, което не бил извършил, но за което бил предаден от красивата жена, която си избрал само за едната хубост. Отвели го в участъка и дори намерили и свидетел – местния циганин, на който някога дал пари назаем. Та този човек се кълнял във всички богове, че е свидетел на убийството и така разказвал своята измислена история, че всички повярвали, че наистина е видял убийството. На сутринта дошъл съдията. Вкарали убиеца и съдията му казал: - Като изслушах всички свидетели, прецених, че си извършил истинско престъпление, но не разбрах защо?! Разкажи ми твоята история! Защо добър човек като теб е трябвало да убие един съвсем невинен човек. - Ами, г-н съдия, баща ми беше беден човек и затова ми остави само един завет и аз реших да го проверя. - Как така? За какъв завет говориш? - Преди да умре баща ми ми каза, че всички жени са еднакви независимо от това колко се красиви или грозни и винаги ще ме предадат, защото не знаят да пазят тайни, че полицаите не могат да са приятели, защото те ще ме обесят, ако сгреша и да не давам заем на циганин, защото той ще ме затрие, но никога няма да ми върне парите. Аз наруших всички завети, ожених се за най-красивата жена, която ме предаде, сприятелих се с полицай, който иска да ме обеси и дадох пари назаем на циганин, който не иска да ми ги върне. - И затова ли уби човек? - Всъщност не убих човек. Заклах прасето, но не казах на жена ми, а го скрих в мазето, та да видя дали може да пази тайна, а тя веднага ме предаде, арестуваме моя приятел полицаят и срещу мен свидетелства циганинът, който ми е длъжник. Е поне преди да умра ще знам, че баща ми е бил мъдър човек и ми е дал правилните съвети. - Дааааа, каквото зло човек сам си направи, това никой друг не може да му го направи, а ти няма да умреш, просто се научи да си избираш приятелите!
Обичате ли приказки? Е и да не обичате ще ви разкажа оше една. Знам я от дядо ми. Беше му от любимите. Бях забравила да я публикувам и днес случайно я изрових от моя лап. Написах я преди доста време, но чак сега и' дойде времето да бъде прочетена. А за забравилите другата приказка на дядо ми може да си я припомните тук. Не знам дали си ги е измислил сам или са някакви народни приказки, но той ми ги разказваше много често и на мен ми харесваха, защото бяха различни. Не приказките на Ш. Перо или на братя Грим, просто приказките на дядо. :)
***
Ималo едно време един баща, който преди да умре казал на сина си:
- Аз си отивам, а няма какво да ти оставя затова ще ти кажа няколко неща, които искам винаги да спазваш:
Умрял бащата и оставил сина си да живее според заветите му.
А сина тръгнал да си търси жена. Обикалял от село на село и от къща на къща и виждал чудно хубави жени, пременени и издокарани, една от друга по-хубави и тогава решил да наруши всички бащини завети. Харесал си най-хубавата от тях и се сприятелил с нейния брат, който бил местният полицай. Станали добри приятели – ходели си на гости, помагали си и в кръчмата си пиели заедно.
Дори нашия момък давал пари на заем на всеки, който се нуждаел, че и на местния циганин.
Но една сутрин отишъл рано до приятеля си, потропал на вратата и му отворила жената, а тя същата като неговата благоверна – несресана и неизмита. Няма разлика – като сестра близначка.
Седнал човека и за първи път се замислил за думите на баща му, който някога, много отдавна му казал, че всички жени са еднакви рано сутринта.
Помислил, помислил и решил да провери и другите завети.
Отишъл си в къщи, заклал прасето, скрил го в мазето и с изцапани от кръвта ръце влязъл в къщата си. Като го видяла жена му се изплашила и го попитала:
- Какво е станало, защо си целия в кръв?
- Ами, защото извърших убийство- отговорил и’ той – но това трябва да е тайна и ти не трябва да я споделяш с никой.
Жената веднага му помогнала да си измие ръцете и да се преоблече, скрила дрехите му и хукнала към къщата на баща си, за да сподели тайната с майка си и със снаха си, а снахата пък с мъжа си и после с цялата махала.
Свечерило се. Тъкмо семейството на ”убиеца” седнало да вечеря и на вратата се потропало. Полицаят – най-добрият му приятел и брат на жена му - го арестувал, за убийството, което не бил извършил, но за което бил предаден от красивата жена, която си избрал само за едната хубост.
Отвели го в участъка и дори намерили и свидетел – местния циганин, на който някога дал пари назаем. Та този човек се кълнял във всички богове, че е свидетел на убийството и така разказвал своята измислена история, че всички повярвали, че наистина е видял убийството.
На сутринта дошъл съдията. Вкарали убиеца и съдията му казал:
- Като изслушах всички свидетели, прецених, че си извършил истинско престъпление, но не разбрах защо?! Разкажи ми твоята история! Защо добър човек като теб е трябвало да убие един съвсем невинен човек.
- Ами, г-н съдия, баща ми беше беден човек и затова ми остави само един завет и аз реших да го проверя.
- Как така? За какъв завет говориш?
- Преди да умре баща ми ми каза, че всички жени са еднакви независимо от това колко се красиви или грозни и винаги ще ме предадат, защото не знаят да пазят тайни, че полицаите не могат да са приятели, защото те ще ме обесят, ако сгреша и да не давам заем на циганин, защото той ще ме затрие, но никога няма да ми върне парите. Аз наруших всички завети, ожених се за най-красивата жена, която ме предаде, сприятелих се с полицай, който иска да ме обеси и дадох пари назаем на циганин, който не иска да ми ги върне.
- И затова ли уби човек?
- Всъщност не убих човек. Заклах прасето, но не казах на жена ми, а го скрих в мазето, та да видя дали може да пази тайна, а тя веднага ме предаде, арестуваме моя приятел полицаят и срещу мен свидетелства циганинът, който ми е длъжник. Е поне преди да умра ще знам, че баща ми е бил мъдър човек и ми е дал правилните съвети.
- Дааааа, каквото зло човек сам си направи, това никой друг не може да му го направи, а ти няма да умреш, просто се научи да си избираш приятелите!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...