Обичате ли приказки? Е и да не обичате ще ви разкажа оше една. Знам я от дядо ми. Беше му от любимите. Бях забравила да я публикувам и днес случайно я изрових от моя лап. Написах я преди доста време, но чак сега и' дойде времето да бъде прочетена. А за забравилите другата приказка на дядо ми може да си я припомните тук. Не знам дали си ги е измислил сам или са някакви народни приказки, но той ми ги разказваше много често и на мен ми харесваха, защото бяха различни. Не приказките на Ш. Перо или на братя Грим, просто приказките на дядо. :)

 

***

 

 

Ималo едно време един баща, който преди да умре казал на сина си:

-          Аз си отивам, а няма какво да ти оставя затова ще ти кажа няколко неща, които искам винаги  да спазваш:

1. Когато си избираш жена, не я гледай как изглежда през деня, защото тогава всички изглеждат красиви, а я гледай как изглежда сутрин, тогава всички са еднакви и като си избереш правилната жена, никога не споделяй с нея тайните си, защото те – жените - не пазят тайни;
2. Когато си избираш приятели не ги гледай колко са добри, когато сте на масата, а ги гледай колко са добри, когато си на бесилката и никога не се сприятелявай с полицай, защото той може да те обеси, но не и да те спаси;
3. Бъди винаги щедър и помагай на хората в нужда, но никога не давай пари назаем на циганин, защото той никога няма да ти е благодарен и ще направи всичко възможно да не ти ги върне, дори ще те предаде и ще излъже, за да не ти се издължи.

Умрял бащата и оставил сина си да живее според заветите му.

А сина тръгнал да си търси жена. Обикалял от село на село и от къща на къща и виждал чудно хубави жени, пременени и издокарани, една от друга по-хубави и тогава решил да наруши всички бащини завети. Харесал си най-хубавата от тях и се сприятелил с нейния брат, който бил местният полицай. Станали добри приятели – ходели си на гости, помагали си и в кръчмата си пиели заедно.

 Дори нашия момък давал пари на заем на всеки, който се нуждаел, че и на местния циганин.

Но една сутрин отишъл рано до приятеля си, потропал на вратата и му отворила жената, а тя същата като неговата благоверна – несресана и неизмита. Няма разлика – като сестра близначка.

 Седнал човека и за първи път се замислил за думите на баща му, който някога, много отдавна му казал, че всички жени са еднакви рано сутринта.

 Помислил, помислил и решил да провери и другите завети.

Отишъл си в къщи, заклал прасето, скрил го в мазето и с изцапани от кръвта ръце влязъл в къщата си. Като го видяла жена му се изплашила и го попитала:

-          Какво е станало, защо си целия в кръв?

-          Ами, защото извърших убийство- отговорил и’ той – но това трябва да е тайна и ти не трябва да я споделяш с никой.

Жената веднага му помогнала да си измие ръцете и да се преоблече, скрила дрехите му и хукнала към къщата на баща си, за да сподели тайната с майка си и със снаха си, а снахата пък с мъжа си и после с цялата махала.

Свечерило се. Тъкмо семейството на ”убиеца” седнало да вечеря и на вратата се потропало. Полицаят – най-добрият му приятел и брат на жена му - го арестувал, за убийството, което не бил извършил, но за което бил предаден от красивата жена, която си избрал само за едната хубост.

Отвели го в участъка и дори намерили и свидетел – местния циганин, на който някога дал пари назаем. Та този човек се кълнял във всички богове, че е свидетел на убийството и така разказвал своята измислена история, че всички повярвали, че наистина е видял убийството.

На сутринта дошъл съдията. Вкарали убиеца и съдията му казал:

-          Като изслушах всички свидетели, прецених, че си извършил истинско престъпление, но не разбрах защо?! Разкажи ми твоята история! Защо добър човек като теб е трябвало да убие един съвсем невинен човек.

-          Ами, г-н съдия, баща ми беше беден човек и затова ми остави само един завет и аз реших да го проверя.

-          Как така? За какъв завет говориш?

-          Преди да умре баща ми ми каза, че всички жени са еднакви независимо от това колко се красиви или грозни и винаги ще ме предадат, защото не знаят да пазят тайни, че полицаите не могат да са приятели, защото те ще ме обесят, ако сгреша и да не давам заем на циганин, защото той ще ме затрие, но никога няма да ми върне парите. Аз наруших всички завети, ожених се за най-красивата жена, която ме предаде, сприятелих се с полицай, който иска да ме обеси и дадох пари назаем на циганин, който не иска да ми ги върне.

-          И затова ли уби човек?

-          Всъщност не убих човек. Заклах прасето, но не казах на жена ми, а го скрих в мазето, та да видя дали може да пази тайна, а тя веднага ме предаде, арестуваме моя приятел полицаят и срещу мен свидетелства циганинът, който ми е длъжник. Е поне преди да умра ще знам, че баща ми е бил мъдър човек и ми е дал правилните съвети.

-          Дааааа, каквото зло човек сам си направи, това никой друг не може да му го направи, а ти няма да умреш, просто се научи да си избираш приятелите!