Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Днес слушах новините, но не много подробно. Изказвам съжаление на семейството на детето, което нелепо си е заминало от този свят, като е паднало между стълбището в училище! Това е огромна трагедия, трагедия за всички - семейството на първо място, приятели, познати и за непознати, съпричастни със смъртта на едно българче. Имам обаче едно опасение, че мъката породена от тази трагедия ще се стовари върху една учителка от това училище, която сякаш е като отхвърлена и дамгосана вече. Мисля си, че сега му е времето да прочетем колко много тя е виновна, за това че децата нямат елементарна култура на поведение не само в училище, ами и извън него. Представям си родителите в тяхното отчаяние, как стоварват цялата си мъка и обвинения (самообвинения) върху нея. Как тя е виновна за пропуснатите моменти на семейните разговори, на липсата на семейно щастие или липсата на пари или нещо такова. Виждам безбройни проверки на инспектората на Министъра, на Кмета и Парламента и как според всички учителката е виновна. Това много ми прилича на армията - там ако няма виновен се назначава такъв. Не искам да съм разбран погрешно, винаги има три гледни точки - моя, твоя и истинската. Няма как да стигнем до истинската, защото в БГ нещата се правят така - законно, незаконно и както го правят "управляващите" (истинският вариант е "и както го правят военните").
Естествено, никой нормален човек не би си помислил, че е възможно винаги и при всякакви обстоятелства учителят да опази здрвето и живота на учениците си. Децата са си деца - тичат, скачат, бутат се, посбиват се. Не можеш да им забраниш всичко интересно и забавно за тях, защото евентуално може да се наранят. Не можеш да ги опазиш от всички надвисващи опасности..., но можеш да ги научиш на някои елементарни правила. Да им разясниш, че има ред и правила, които трябва да бъдат спазвани и ЗАЩО трябва да бъдат спазвани. Аз винаги така правя с моите ученици. Стремя се да давам пример и да обяснявам "ЗАЩО". Така можем да ги направим поне малко по-съзнателни и отговорни човеци. А че не можеш да предвидиш и предотвратиш всички лоши неща, които предстои да се случат на теб, учениците ти, семейството ти... - не можеш!Съгласна съм с Tanichka, че трябват здрави закони, разпредби, правилници... Всеки да си знае конкретните задължения и чак след това - правата. Днес всеки си знае правата и ако е нужно и в Страсбург ще отиде да ги отстоява. А задълженията, отговорностите?Виновно е обществото. Виновна съм аз, ти, той, родителите, министерството... Можем да си прехвърляме вината колкото си искаме, но от това нищо градивно няма да излезе. Аз на Министерството не мога да разчитам. Дайте да си поемем отговорностите (въпреки ниските заплати, въпреки низките страсти, въпреки всичко). Докато се обвиняваме кой е по-виновен, страдат децата. Нужно всеки учител работи с пълното съзнание, че в голяма степен ЛИЧНО от него зависи какви ще израстнат учениците му и по кой път ще тръгнат. Казах "в голяма степен". Основната отговорността за възпитанието на децата е върху плещите на РОДИТЕЛИТЕ им.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!