Iraqi freedom

19 декември 2007, 11:29 Публикувано в BgLOG | 8 коментара , 760 прочита
Етикети: политика, пътешествие, мисия

Доста време мина от моето последно посещение в блога. По една или друга причина не писах. Сега обаче в този студен декемврийски ден ще споделя с Вас блогери какво ме тревожи. Стягам си раницата за мисия в Ирак. Не ме питайте защо, защото и сам не мога да си отговоря. Някои ще кажат, че 20 хил. за половин година си е доста добър мотив, а други не. Някои ще кажат, че тръпката и адреналина си е достатъчно голямо предизвикателство, а други не. Може би всичко в моя случай е вярно, но не това е най-важното. Важното е че ще замина, ще се сблъскам със съвсем друга култура, език, обичаи и мироглед. Ще се опитам да потърся паралел между нашия свят и тамошния. Дали ще успея ще видим, но поне ще видя различията, а те май са огромни. Едва ли ще спасим Ирак и иракския народ, но дано спасим себе си. Когато се завърна ще споделя с Вас впечатления и емоции. Весли празници!

RSS за коментари Коментари

# | от Веселин на 19 декември 2007, 11:45

Кураж и успех, приятелю!

Щом така си го решил - не го мисли повече.
Сигурно няма да е лесно и ще се сблъскаш с много нови неща, някои от които няма да са хубави, други пък сигурно ще са хубави, но няма как да предположиш сега.
Нека Бог е с теб!

А аз ще чета с интерес впечатленията ти.

# | от professor на 19 декември 2007, 12:32

Бог да те пази и закриля, момче! Да се върнеш жив и здрав при близките си! Всичко друго е вятър и мъгла! Успех!

# | от entusiast на 19 декември 2007, 16:06

И да се върнеш жив и здрав!

# | от denijane на 19 декември 2007, 16:08

Късмет!
И пиши за това което виждаш, защото ще бъдеш в уникалната позиция да имаш свой поглед върху нещата.
Много е странно това, че човек трябва да е военен (и мъж), за да посети някои точки на земята. Но както и да е.
Пожелавам ти да се върнеш жив и здрав от там и по-добър.

# | от swetew на 19 декември 2007, 16:13

Не светнах как ще се срещнеш с различната култура? Ако е зад бронираната стена на някой танк - голяма среща! Въобще джелатите в униформи, убили хиляди невинни жени и деца в Ирак са ми антипатични. Мръсните американски убийци, сравними с нациститите, и техните скапани съюзници, които разнасят "демокрация" с куршуми и снаряди ги мразя от сърце!
Иначе нищо лично! Дано в цялата тази "кървава неуправия" /Дебелянов/ наистина оцелееш физически и психически!

# | от denijane на 19 декември 2007, 18:18

Ех, ама си и ти Светев, защо сега му разваляш ентусиазма. Решил е за себе си, трябва да уважаваме избора му.
Напълно съм съгласна с изказването ти, но не смятам, че тук му е мястото или времето.

В крайна сметка предложило му се е да направи нещо различно, защо не. Нашите контингенти и без това обикновено не влизат в някакви битки, така че поне е малко вероятно да избива иракчани.
А и щом така или иначе е военен, то нали се сещаш, че то на тях това им е работата. В днешно време е голяма рядкост войниците да си рискуват живота за нещо наистина смислено (въпреки че тези които ги пращат определено намират смисъл) за съжаление (или за голяма радост), та поне за себе да намират смисъл.

# | от queen_blunder на 19 декември 2007, 20:41

E-e-х, Гигенец, а трябва ли? Толкова ли се налага? Рискът е твърде сериозен - заслужава ли си?

# | от swetew на 20 декември 2007, 18:08

Ах, какво значат думи като "ентусиазъм", "различно", "обикновено не влизат в битки" пред страшната реалност! Там си е война и ковчезите на момчетата, които посрещнахме - съвсем, смразяващо истински. Може колегата да е "военен", но работата не му е да умира за чужди интереси. По-добре военните да защитават границите на родината си.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Iraqi freedom

RSS за коментари Коментари