Сутрешна песен

Утрото се събужда. Денят още не е започнал, но нетърпеливо се очаква момента, когато ще излезе на преден план. Слънцето плахо показва своите първи лъчи. Оглежда се и вижда мрак. Но ето, че започват да се различават очертания на дървета, хълмове, а по-надолу и на къщите на планинското село. Зарадвано, слънцето по-смело се показва иззад хоризонта и започв да тананика мелодия.

"Какво искаш? Какво искаш? Пак ли ни будиш толкова рано? Хайде малко по-тихо, опитваме се да спим!" - провиква се петелът, покачил се на оградата, та да може слънцето да го чуе. Слънцето само му се усмихва. Петелът вдига наперено глава и започва своята обиколка из двора. "Всяка сутрин. Всяка сутрин! Защо не ни остави да поспим?" - мисли си той.

"Хайде стига си мърморил!" - обажда се една от събудените кокошки.
"Слънцето ни топли всеки ден. Трябва да си благодарен, вместо да се оплакваш!" -добавя друга.

"Да съм благодарен? Не виждате ли? То иска да ни командва. Иска да е нещо повече от нас. Иска да властва над нас. Определя съдбите ни."
Петелът отново скача на оградата и се провиква: "Няма да се оставим! Ти не можеш да ме контролираш! Аз ще ти покажа!"
Кокошките се подсмихват.

"Ти винаги ще си най-великият за нас." - казва му една от тях и му намига. Петелът я поглежда и се усмихва. Но бързо прикрива усмивката си.

"Хайде ставайте. Какво си мислите? Че цял ден ще седите там? Хайде, всички до една. Ходом-марш!"

Кокошките се подчиняват и тръгват след петела. Слънцето разлива светлината си над местността. Птичките пеят своите сутрешни песни и денят е готов да започне.