По случай 4ти март

Всъщност това е по случай 3ти март, но закъснях с публикуването. Вчера станах сутринта, погледнах през прозореца - на вън валеше сняг. Пейзажът беше почти като български. Извадих българското знаме от шкафа и го закачих на прозореца. Седнах на масата и почнах да пиша на лист хартия мислите си.

--- 

Българи млади, усмихнете се. Вие живеете в свободна държава, което е стотици пъти по-хубаво от това да живеете в рамките на нечия чужда държава. Посещавате български училища, имате пълната свобода да използвате родния си език. Вие сте свободни, а на всичкото отгоре държавата ви е демократична, сиреч всеки може да стане управляващ. Аз не съм решил и затова не съм станал.

Това, което имаме ние, не са го имали поколения българи. Живели са като чужденци в собствените си земи. Чест прави на всичките - идеалисти или реалисти, луди или разумни, жертвали се за този визш идеал - свободата, борили се за своите бащи и своите деца.

Искам да благодаря на целия руски народ заради ония руснаци, дошли да ни помогнат тогава. Може да са целяли каквото си искат, но в крайна сметка са ни освободили, което е важното. Благодаря и на всички други народи, помогнали тогава (румънци, сърби, а и имам някакъв спомен, че в училище учихме нещо и за някакви финландци - не знам дали е вярно). Е, трудно е да кажеш кой е добър и кой не по време на война. От която и страна да си, ти ще се занимаваш с убийства, пък и билото от непредпазливост или за самоотбрана. Но преценявайки последствията (за моя народ) от тази война, искам да възхваня всички участници. Отдавам ви почит и нека почивате в мир.

--- 

 По-късно се оказа, че заради щорите българското знаме така и не се е виждало от улицата. А като се прибрах вечерта, вятърът го беше духнал и то беше паднало на земята.

Сега като чета какво съм написал и ми се струва, че са глупости. Но все пак ще публикувам за архива.