След бурния рев на вълните

обгърнат от водна стихия

уморен от силни усещания

топло ми стана в студената шир

Застанал гордо под дъгата

спрял часовниковите стрелки

с топъл устрем на душата

уюта на детство ми върна ти

Посребрен от стълбата на времето

приех протегната ти ръка

поставяйки те близо до сърцето

разбрах какво е вечността

Топли ласки на детски спомени

нахлули тихичко във мен

сълзи прикрити нежно отронени

багрят отлитащите дни

Минало и детство преплете в душата ми

сладка носталгия и тихичък вик

прикова и здраво разчувства ме

този твой мъничък лик

За мен

Общности